Характеристики на картата: ламинирана с лайсни; размери: 175 x 107 cm. ... |
|
|
Характеристики: географска мрежа; хидрография; територия на България след Съединението и територии на съседни държави, представени чрез фоново оцветяване върху сенкорелеф; територия, отстъпена на Османската империя според "Топханенския акт", представена чрез щриховка; райони на съсредоточаване на българска и сръбска войска; държавни граници; граница на Княжество България и Източна Румелия според Берлинския договор; път на българския княз Александър I Батенберг; военни действия; сражения; митинги и демонстрации в подкрепа на движението за съединение; столици и градове; местни тайни революционни ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... Спомени и бележки от сръбско-българската война 1885 година от запасния подполковник Стефан Иванов Кисов - издадена за първи път от печатницата на Ив. К. Цуцев в София през 1900 г. Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 - 1878), български офицер, полковник, командир на II-и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885). Роден на 15 ноември 1861 г. в Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова; Починал на 14 ноември 1915 г. в София, Царство България и е погребан в Централни софийски гробища, София, Република България. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
|
Монографията "Културната политика на българската държава (1885-1908)" проследява съдържанието, тенденциите и механизмите на културната стратегия в началните десетилетия на модерната ни държавност. Аргументирана е тезата за еволюционното развитие и постиженията на националното образование и на културните институции. Откроена е ролята на гражданското общество, културните и политическите елити с техните лидери в реализирането на идеи и практики, утвърждаващи България в европейското пространство на синора на XIX-ХХ в. Доц. д-р Мария Радева е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. ... |
|
|
Характеристики: размери: 140 x 100 cm; пластмасови лайсни и винил. ... |
|
|
"Бележитият наш военен историк полковник Александър Ганчев (1878 - 1944), автор на капиталния труд върху история на войните на Третата българска държава днес е почти напълно забравен. Комунистическата власт след 1944 г. не само го ликвидира без съд и присъда, но и забранява историческите му съчинения, включени в списъците с т.нар. "фашистка литература". В тази книга читателите ще се запознаят с неговия труд за Междусъюзническата война, включен като самостоятелен раздел в двутомната му история. Авторът съумява само на няколко десетки страници да обхване всички важни въпроси, като заделя значително място ... |
|
|
Успешното въстание на Петър и Асен възражда българската държавност след византийско владичество, продължило близо два века. За да съхрани своята независимост и териториална цялост, Второто българско царство в продължение на десетилетия трябва да води тежки и интензивни военни кампании срещу разнопосочни противници - Византия, Унгария, Сърбия и основаната от кръстоносците Латинска империя. Освен с тези предизвикателства владетелите от Асеневата династия са принудени да се справят с вътрешни междуособици и сепарастични тенденции. Царете Петър, Асен, Калоян и Борил демонстрират завидни управленски качества и превръщат ... |
|
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
|
В настоящия труд на д-р Живко Войников са засегнати всички аспекти на сръбско-българското противопоставяне: етническата граница между двата народа, различията в културата и езика, въоръжените конфликти и дипломацията, идеите за Велика Сърбия, Югославия и македонска нация, особеностите на националния характер на сърби и българи. Написаното представлява всеобхватно и задълбочено изследване на сръбско-българския антагонизъм, започнал преди възстановяването на българската държава през 1878 година и продължаващ до ден днешен."Синко, ако избухне война и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари по българите, няма да ... |
|
|
"Войната между Руската империя и Отоманската империя (1877 - 1878) завършва с освобождаване на по-голямата част от земите, населени с българи, и възстановяване на българската държава. Затова в българската историческа литература тя е наречена Освободителна война. В руската и световната литература е възприет терминът Руско-турска война. В румънската книжнина я наричат Война за независимост, тъй като в резултат на нея румънската държава престава да е зависима от Отоманската империя. В сръбските и югославските източници войната в продължение на започнатата през 1876 г. Сръбско-турска война. Самостоятелното княжество ... |
|
|
Книгата на д-р Анелия Маркова представя един по-различен поглед върху войните от средновековната българска история в периода XII - XIV в. Авторката не се стреми просто да преповтори добре познатата последователност от събития, а да изведе основните тенденции във военно-политическата идеология на българските владетели. Внимание привлича и опитът да се коригира утвърдилата се през годините хронология на някои войни с помощта на нови доказателства и повторен прочит на изворите. Такива са например въстанието на Асеневци, както и значимата битка при Велбъжд от 1330 г. Второто българско царство във война и мир хвърля светлина ... |
