Най-доброто ръководство за бегачи. 90 дневна програма за по-бързо бягане и издържливост. Луксозното издание на Родени да тичат - част 2 е нещо, което не сте срещали досега. Това е история за трансформацията, за преминаването от отчаяние към надежда, а оттам - до силата. Истинската, животопроменяща сила. Силата да излезеш навън и да опознаеш света с помощта на собствените си крака. За да оцениш истински що за суперсила е това, трябва да опиташ поне веднъж или я губиш завинаги. Родени да тичат - част 2 е луксозно илюстровано ръководство за всички от аматьори до опитни бегачи, включващо съвети за хранене, програма за ... |
|
Пътешествие в забравената същност на човешкото движение. ... "Майката природа ни е дала някои невероятни дарове, но мнозина от нас са ги забравили или никога не са се научили да ги използват. Ако ги открием и използваме, можем да преобразим динамичното и ежедневното си движение.""Изгубеното изкуство на бягането" е шеметно приключение, което ще ви отведе от Града на бегачите в Етиопия до амазонската джунгла в Перу, от Северния полярен кръг до най-високите планини в Европа, от парещите пясъци на Сахара до суровия зимен преход по Пекинския път, за да станете свидетели на невероятното движение на някои от ... |
|
Владимир Цонев е добре познато име за читателите на историческа литература. Вече 25 години в книгите му откриваме невероятни факти и събития за Стария свят, които преобръщат представите ни за зората на българската древност, лежаща в основите на съвременната цивилизация. Този път обект на неговите изследвания са богомилите - средновековни жреци на Светлината, Доброто, Любовта. Тяхното могъщо духовно учение успява да владее векове умовете на цяла Европа. Богомилите са нещо много повече от обикновени бунтари срещу съществуващите неправди и за тържеството на истината. Те посвещават своя живот на другите. Богомилството е ... |
|
Книгата, която държите в ръцете си, представя различен поглед към темата за произхода на българите и ранната българска история. От десетилетия нашата история се представя по един и същ начин - малка азиатска орда се разтваря в "славянското море". Ордата оставя немного следи в езика ни, включително имената "българи" и "България". Древните българи са наричани "тюрки", "памирци" или "монголци". Най-често обаче се твърди, че са били конници, чергари и тангристи. В последните години всички гореспоменати твърдения се оспорват. Почти всекидневно сме засипвани с хипотези, ... |
|
"– Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел: тъй аз искам! И всеки минувач да знае, че стои пред гробницата на царица Ирена: тъй аз искам! И всеки тугин да помни, че оброк на вечна мъст е тази гробница, дето спи пепелянката: тъй аз искам! И влязат ли в обител "Света Параскева" иноци да чевствуват по светли празници паметта на княз Бенеамина с литии и църковни ектении, и промълвят ли, че той учил българите да не убиват, моята сянка ще се отдели зад тъмни кипариси над гробницата и ще изрече с властен глас: "Той уби мене - царицата на Преслав! ... |
|
Въпреки че класическите буджуцу били създадени от и за специален сегмент на феодалното японско общество, е грешка да се заключи, че дисциплините им са отживелица или са предназначени само за японци. Днес, в XX век, продължават да функционират много школи, практикуващи класически буджуцу. В съвременните си роли тези школи представляват културен резервоар на вярвания, обичаи и практики, които оказват благотворно влияние на модерния човек в търсенето му на начини за подобряване на отношенията с неговите ближните. Една от основните причини класическите рю да са способни да запазят необикновената си гъвкавост през дългите ... |
|
"Класическото будо не е нещо незначително, започнато за забавление или от каприз. То не трябва да се тренира за лично удоволствие или социално развлечение. Тези, които използват доджото за самоизтъкване, показна гордост, социално издигане, бъбрене или клюкарстване, вече са се провалили в проумяването на факта, че дълбочината на класическото будо надминава любовта към собственото аз. Класическото будо е потвърждаване на традиционните японски ценности, чиито обективен характер е културен. Човек, който не е японец и който отказва да бъде пояпончен, е съветван да не се захваща с изучаване на класическо будо, защото ... |
|
Трудът на Гордън Варнер и Дон Дрегър е класика сред книгите, посветени на воинските традиции. Това почетно място на "Японската катана" се дължи на рядкото съчетание на академични качества, професионален интерес към историята и личен опит, свързан с дългогодишни занимания с бойни изкуства и на двамата автори. Доналд Фредерик "Дон" Дрегър (1922 - 1982) е легенда в бойните изкуства. Служил е в окупационния американски корпус в Япония. Остава там след края на военната си кариера и продължава изучаването на японски бойни изкуства - джудо, кендо, джукендо, иайдо, джодо, както и древните школи Шинто мусо ... |