Направен е преглед на постигнатото досега в българската зоология (преди всичко в областта на таксономията, фаунистиката, зоогеографията и историята на зоологията). Развитието на зоологията в България е проследено по дати, с главните неща, които са станали всяка година от 1776 до 2023 г. (Personalia, развитието на институциите, научната книжнина и пр.). Обрисувани са институтите, музеите, научните издания, експедициите в България и други страни, както и приносите на българските зоолози за изучаването на световната фауна. Отделно са разгледани разните области, в които са работили българските зоолози. Приложен е и списък на ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
Никеч. Танцът на живота е най-четената творба на мозамбикската писателка Паулина Шизиане. Романът представя историята на Рами, която след дълги години брак с висшия полицейски служител Тони открива, че съпругът ѝ води паралелен живот в същия град с други жени, с които е създал други семейства. Подтикната от разкритието, изненадващо за една възпитана в здравите католически устои жена, Рами се среща с другите съпруги, с които на свой ред създава своеобразен женски съюз в опит да се изправи срещу полигамните традиции в мозамбикското общество и тяхната перверзна употреба в съвременния живот. В хода на вълнуващата ... |
|
Приказки от словенския писател Йосип Ости за обетованата земя на детството и онези истории, които ни карат да вярваме в доброто, любовта и силата на словото. "Учител по любов" е калейдоскопичен разказ за детството, препълнено с щастливи и тъжни, обикновени и необикновени, веднъж карнавално ярки и контрастни, друг път импресионистично нежни, но винаги вълнуващи с андерсеновски чар истории. Приказките на Йосип Ости неусетно биха събудили у читателя онова чистосърдечно и любознателно дете, което не спира да живее в кладенеца на сърцето и въпреки всички изпитания вярва в добротата на хората, книгите и гълъбите. ... |
|
Гражданската война в Барселона е превърнала детството и съзряването в зона на сенки и отражения. Младежите сега прекарват много часове просто в мечти за по-добър живот, но градът дотолкова е оглушал, че мълчанието му наранява. Заглъхването на страха е съпроводено от проблясъка на забранена любов, дори насред далечния Шанхай. Потайният главен герой на разказа се лута между всекидневното съществуване и очарованието на миналото, независимо дали така съществуването намира опора в окаяната реалност или в изкупителната сила на въображението. Може ли някой да оцелее благодарение на измислените светове? Могат ли историите да ... |
|
"Космос" може да бъде представен като пародия на детективски роман, кратък курс по логика в 9 глави и 150 страници, роман за невъзможността на разказването, типология на хаотичното и безредното, роман за случайното, свръхизобилното и излишното, пътеводител из земни, небесни и словесни констелации и т.н. Приключенията и разследванията на двама млади мъже край Закопане, в Татрите, носят на Гомбрович Международната награда на издателите (1967)."Панорамите се задържаха известно време, след което настъпи нещо ново, напиращо, беше голо, или разбъркано, или пък проблясващо, понякога героично, пропасти, ... |
|
Лед наш грядущий (1939) е втората по важност (а според някои и първа) творба на О'Нийл. При написването на тази автобиографична пиеса той е повлиян от На дъното на Горки и Дивата патица на Ибсен. Юни 1912 г., долнопробната кръчма на Хари Хоуп В Ню Йорк. Тя има много имена: пивница На дъното, бар Безнадежднос, кафене Краят на пътя, аперитив Удавническа среща. Там се е приютила пъстра компания от дванадесет бивши величия. Сред тях са циркаджия и полицай, иританец и бур, двама анархисти, чернокож комарджия и пропаднал правист. Всички те изповядват Вярата на започващите Нов Живот от Утре. Бъбрят дружески и очакват появата ... |
|
Рикардо Пиля (1941 - 2017) е едно от най-големите имена на аржентинската литература. Писател и литературен критик, той е роден през 1941 г. в Адроге, градче от провинция Буенос Айрес, в семейство на лекар, привърженик на Хуан Перон. През 1955 г., след падането от власт на Перон, бащата става обект на преследване и семейството се премества в Map дел Плата. Пиля учи история в Националния университет в Ла Плата и живее там до 1965 година. По-късно в продължение на десет години работи в различни издателства в Буенос Айрес, ръководи прочутата поредица "Черна серия", която популяризира автори като Хамет и Чандлър. ... |
|
Последната великолепна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич - "Европа в сепия", е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде изненадан от умението да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го ... |
|
Марек Биенчик (1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби "Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят" (бълг. изд. 2002) и "Книга на лицето" (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда "Нике". Биенчик пише "Психиатрична болница "Творки" през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от ... |
|
"Умни са тези хора. Приемат безделието от Изтока, удобния живот на Запада; заникъде не бързат, защото бърза самият живот; не се интересуват какво им носи утрешният ден, ще дойде каквото им е отредено, защото почти нищо не зависи от тях; заедно са само в нещастията, затова не обичат да бъдат често заедно; на малцина вярват и все пак най-лесно е да ги излъжеш с добра дума; не приличат на храбреци, но най-трудно е да ги уплаши с някаква закана... Странен свят - одумва те, а те обича; целува те по бузата, а те мрази; подиграва се с благородните постъпки, а ги помни поколения наред... Лоши, добри, кротки, груби, инертни, ... |