Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните ... |
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
Семейна история на три поколения. Дълбоко личен разказ на писателката Моника Хелфер за собствения ѝ произход и за неговите невидими нишки в живота ѝ. Разказ, който тя превръща в универсален. За крехкостта на човешките отношения изобщо. За любовта, доверието, мълчанието, срама. За представите и предразсъдъците на едно отминало време. За войната, която и когато приключи, всъщност не е приключила. За целия багаж, който нашите родители и баби и дядовци ни предават, който носим със себе си и на свой ред предаваме, докато отпечатъкът му избледнее. „Лавирайки между фикционалните и автобиографичните нива, „Багажът“ на ... |
|
В търсене на изгубеното от самите нас. Децата са много по-любопитни и по-възприемчиви от нас, много по-отворени и непреднамерени. По-доверчиви, по-истински, изпълнени с автентична сила. Докато са малки, те врят и кипят от творческа енергия и желание да учат. Но с годините попиват страховете и предразсъдъците на възрастните от своето обкръжение и се адаптират към мисленето, представите и поведението им. По-късно започват да се влияят от връстниците си, от компанията, към която принадлежат или се стремят да принадлежат. И често става така, че се превръщат в закърняла версия на онова, което биха могли да бъдат. В процеса на ... |
|
"Може ли една книга да бъде тотална творба и същевременно да бъде изградена от фрагменти? Потос на Антоан Асенов е много неща книга-полет, книга-процеп, примка, прашинка плът, пропадане, откровение, пулсиращо ликуване, пламък, Всичко това в едно, но при всички случаи голяма проза. Това е автобиография на копнежа-полиглот, който мълчи на всички световни езици, но също така е и негова анатомия. Чудно е как авторът е успял да деконструира крехкия, летлив предмет на своята книга и все пак той да остане цял, непокътнат, топъл, туптящ, изпълнен с живот, с очакване, в онзи момент на пределна интензивност, когато аз-ът е ... |
|
"Малките индиго са призвани да ни подскажат, че трябва да се откъснем от масовото съзнание, да заживеем собствения си живот и да поемем отговорност за него. Тази отговорност включва усилието и волята да им осигурим топло гнездо, да ги оставим да проявят индивидуалността си и да споделят с нас вътрешната си мъдрост. Включва готовността просто да се радваме, че ги има. Настоящата книга ни импулсира да преодолеем страха и да използваме шанса, даден ни от децата, които са ни избрали." ... |
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
|
"Два сборника с разкази Канелените магазини (1934) и Санаториум Клепсидра (1937), няколко критически текста, есета, писма, графики, рисунки - това е почти всичко, съхранено от творчеството на Бруно Шулц (1892 - 1942), но достатъчно, за да му осигури място сред най-самобитните явления в изкуството на XX век. В първия разказ от Санаториум Клепсидра Бруно Шулц се връща към спомена за онази най-древна, вълшебна, изгубена книга от зората на детството. Светът растеше в нейните страници; разлистваха се хоризонти; далечината оживяваше между прехласнатите ни ръце. Свещена книга на отишлите си детски дни, енциклопедия на ... |
|
Билге Карасу (1930 - 1995 г.), наричан тихият гигант на турската литература, е автор на романи и разкази, които се родеят с най-добрите образци на модернистичната проза. Градината на заминалите си котки (1980 г.) е представително произведение за завладяващия повествователен свят на Карасу, чийто плавен, изящен език напомня езика на приказките, които ни връщат към най-дълбоките нива на човешкото съзнание. Дванайсетте истории в книгата, съответстващи на часовете от обед до полунощ, са обединени от вечните теми за природата на любовта и за срещата с другия като възможност за самопознание и лична трансформация. Чуждостта в ... |
|
Мнозина смятат, че календарът на маите отразява края на историята на познатия ни, основан върху дуалността и разделението свят. Но дали последният ден в този календар е денят на Страшния съд или бележи началото на нов цикъл и обозначава пространствено-времевия портал, през който ни предстои да прекрачим към нов живот и нови светове на възможности? И дали предсказаното от инките "време отвъд времето, когато Земята ще се обърне", се отнася за идните години? Като използва широк кръг от източници и собствените си заключения в резултат на дългогодишната си изследователска работа, П. М. Х. Етуотър систематизира ... |
|
"Ти не си като другите майки" е разказ за една необичайна женска съдба, блестяща хроника на един живот, а по-скоро на "двата живота" на Елзе Киршнер на фона на епохални обществени трансформации и събития в началото на миналото столетие, през двадесетте години, наречени "златни", по време на възхода на националсоциализма в Германия и осемгодишната емиграция на героинята в България. ... |
|
Това е история на човек, оцелял на бойното поле, но изгубил себе си в една война, която продължава да го съпътства и чийто край не означава край на разрухата. Оживелият се е завърнал мъртъв. В него сякаш се надговарят двама мъже. Кой съм аз всъщност, кой съм аз? Целият роман е вик на раздвоената му осакатена душа, на нейната болка и обърканост. Поток на съзнанието, докато човекът се бори със своите призраци, монолог в сегашно време подобно на фантастична бурна река: "... тук гореше светът, тук милиони бяха овъглени и обезкървени, тук лежат нашите братя, тук лежи Европа, тук лежи човечеството, тук съм и аз, тук лежа, ... |