Съставител: Яна Букова. ... Настоящата книга събира избрани произведения на автора. Биньо Иванов (1939 - 1998) е български поет, автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания. Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Има редица стихосбирки, сред които Природи и Часът на участта."Трайните неща от поетическото наследство на един голям български поет на XX век, стихотворенията без дата, стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник ... |
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
Книга от поредицата "Литературата на НРБ: история и теория" - книга 11. ... Книгата съдържа студии и статии на Михаил Неделчев за литературата от периода на НРБ, създавани от 2005 година насетне. Те представят структурните характеристики на системата и доктрината на социалистическия реализъм; генеалогии на алтернативния сектор в литературата на НРБ - от несбъдналата се алтернативна жанрова система на белетристиката, през Пеньо Пенев като жертва на "огняроинтелигентския синдром", до учителното присъствие в литературознанието на Никола Георгиев и меката власт на моралните авторитети от късната ... |
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
|
"Този страх, този страх от езика, който все не намира и даже не търси меките, нежните думи, с които да обладае жената, копнееща да забрави позорното знаене как с думи се чупят неща" Амелия Личева Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Професор по теория на литературата в Софийския университет Св. Климент Охридски. Автор е на теоретичните книги Истории на гласа (2002), Теория на литературата (в съавторство, 2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), Кратък речник на литературните и лингвистичните термини (в съавторство, 2012), Литература. Бинокъл. Микроскоп ( ... |
|
"Сибила Алексова има самобитен, ярко откроим стил - естествен и прекрасен като живот, горчив и тъмен като смърт. В Място за крила момчетата възмъжават неусетно и хвърлят детските си пъпове във водата, бабите сънуват изгубените си синове, кръвта на агнето не иска да попие в земята, планината издиша като хармоника, а жените остаряват отведнъж - като божури. Книгата на Сибила Алексова оставя белег - нежен, незаздравяващ, носталгичен, истински. Намира място за крилата ни. И бръква в сърцето като в джоб. Дълбоко." Станислава Станоева Сибила Алексова (1984) е родена в Перник, където завършва гимназия с преподаване ... |
|
Сборникът от статии и есета под надслов Опуси за Духа и Истината, изведен от взетата за мото на книгата библейска максима - Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят (Йоан 4:24), включва литературоведски анализи на книги и възгледи на писатели като Тончо Жечев, Иван Николов, Георги Константинов и Марин Георгиев, размисли за книга на българската журналистка Еми Барух, както и за книги на незаслужено премълчавани човечни български поети и писатели като Йордан Ковачев, Стефан Стоянов, Антоанета Богоева, Димитър Анакиев, Методи Джонев, Ясен Калайджиев, Таня Николова, Калин Михайлов, ... |
|
На Едвин Но след поредната война Читалнята отново ще е пълна и хората, макар и слепи, ще ровят в книгите с наивната увереност, че ще открият в тях Причината. Борис Христов Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27 декември 1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски. До 2010 г. е научен сътрудник в Институт за литература при БАН. Бил е народен представител във 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, посланик на България в Монголия и Индия, генерален консул в Ниш, Сърбия. Редактор е на самиздателския алманах Мост (1989), един от основателите и дългогодишен главен редактор на седмичника Литературен ... |
|
"Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритие: поезията не е спирала да се приспособява. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия - едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци..." Митко Новков "Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ... |
|
Фразеологизмите са езикови единици традиционно, и с основание, определяни като колоквиални. Търсейки отклонения от този стереотип, монографията Фразеологизмите в съвременната българска поезия се насочва към употребата им в текстове, намиращи се на другия стилистичен полюс, а именно - поетичния език. На базата на обилен емпиричен материал, ексцерпиран от стихотворения на Блага Димитрова, Николай Кънчев, Борис Христов, Биньо Иванов и други български поети, се стига до извода, че въпреки етикета колоквиалност, фразеологизмите намират място в поезията и запяват в строен, хармоничен хор с поетизмите, влизат в равната ... |
|
Това е една мистична книга. Когато преминем през нея, ако сме били достатъчно внимателни по пътя, ще сме по-мъдри, дори и да не го разберем."Тези късове проза имат различи гласове. Но най-често звучат като поезия, като блус, като отекване на гонг в тибетски манастир, като тишина. Дълбокото познание на Изтока е цедка, през която се процежда западната ни реалност, за да остане същността във вид на проблясващи люспици. Но видимото в тази книга е само знак на скритото отдолу, което няма собствено име. Повече от всичко те - фрагментите в нея - улавят в рядката си мрежа реалността, настоящето. В тях има много реалност, ... |
|
Почти четвърт век след реализацията на първия си сборник стихове Васил Славов се "завръща" в литературния живот на страната. През 2016 г. книгата му "Звяр" е отличена със съпътстваща награда в националния конкурс за поезия "Христо Фотев", а следващата стихосбирка на автора, "Следверие", е номинирана в същия конкурс през 2018 г. Стихове, включени в двата сборника, са отличени с награди в конкурса за поезия "Биньо Иванов". През 2018 г. сборникът "Следверие" печели националната награда за поезия "Дамян Дамянов"."Озовал се далече от литературното ... |