Обект на изследване в тази книга са историческо-теоретичните корени на древната и модерна наука за убеждаващата комуникация. Авторката продължава и задълбочава своите интереси към античните автори, но обект на изследване са също и средновековните и ренесансовите мислители, оказали решаващо влияние върху развитието на реториката, реторическите аспекти на историографията, формантите на ораторския стил и реторическия анализ и критика. Книгата е плод на съвкупност от интердисциплинарни подходи, релевантни към съвременното състояние на теорията за убеждаващата комуникация. Читателят ще се запознае с идеите на Аристотел , М. ... |
|
|
Завещаният от Боеций на Средновековието логически корпус заедно с геологическите трактати и "За утешението на философията" съдържат многобройни податки относно същината и метода на теоретичното познание, където нерядко с известна проблемна неяснота или противоречивост си съжителстват понятия и постановки, почерпени от три основни дяла на късноантичната традиция: аристотелизъм, неоплатонизъм и християнско учение. През първата половина на XII век Жилбер от Поатие, един от най-ярко изпъкващите теолози на своето време, долавя въпросните проблемни области и предлага свои решения, обусловени от нарасналия интерес към ... |
|
|
От 90-те години на миналия век българската философска мисъл се опитва да навакса - чрез преводи и коментари - пропуснатите етапи във философското развитие в Европа и останалия свят. Резултатът е увличане по чужди автори и идеи. Залиня критическото начало, допълнително обезсилено от възкръсналата християнска религия, потискана в епохата на тоталитаризма. Външни "културни програми", "проекти" и спонсори накланят везните към затихване на личните философски начинания. Противно на подобни тенденции тази книга предлага нови дръзки, но и добре обосновани, критически философски студии. Част от тях визира ... |
|
|
Книга за нещата, които ни се иска да направим... без сами да разбираме защо. За това колко е трудно да се поставиш на мястото на другия. За съветите, които са безполезни, защото изхождат от твоята собствена ситуация. Но също и за падането. Не, за танцуването и летенето! За един слон, който изпитва вътрешна потребност да се катери по дърветата, да вижда далечината и да прави пирует. Нищо, че после пада и много го боли. Проблемът на слона озадачава мнозина - от мравката или медузата до носорога, от Слънцето до земното притегляне. И всеки разсъждава какво би направил на негово място. Неизменно идеите им се оказват свързани ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
За млади читатели на всяка възраст. ... Това е изключителен разказ за най-важните философски школи, за най-известните мислители и техните учения от древността до наши дни. Уорбъртън не само прави философията достъпна - той ни вдъхновява да мислим и да спорим, да изтъкваме доводи и да питаме. Малка история на философията представя огромния обхват на човешкия стремеж към философски размисъл и приканва всички ни да се включим в дискусията. Книгата е предназначена и би била интересна както за млади читатели, така и за възрастни, които за първи път правят опит да научат повече за развитието на философската мисъл и ... |
|
|
Съставител: Георги Каприев . ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев . ... |
|
|
Карол , Батай, Кафка , Де Кирико, Магрит, Дали , Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би ... |
