Александър Александров Бурмов е български писател, поет и фантаст. През мъртвите етажи на познанието съдържа поемите Водевил моноспектакъл в стихове (1972 - 1974), Капричио в портокалово–синьо (1976 - 1978) и Телевизия по кабел (1980 - недовършена)."Гневен и сантиментален, предметен и абстрактен, стихът на Александър Бурмов обърква и завладява без да съзнаваш достатъчно как става това. Ту усложнена и многословна, ту простичка и ясна - това е поезия паракселс. Поезия, която трябва да четеш многократно и можеш да я преоткриваш непрекъснато..." Недялко Йорданов ... |
|
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии са ... |
|
|
Книгата "Търновската конституция в светлината на балканския конституционализъм от XIX век" проследява обстойно зараждането и развитието на конституционализма в балканските страни от края на XVIII и през XIX век. Предложен е цялостен сравнителноисторически и сравнителноправен анализ на Търновската конституция и конституциите на Гърция, Румъния и Сърбия от същия период. Изследването се основава на задълбочено проучване и позоваване на самите конституционни текстове в техните преводи на български език. На редица места сравненията включват и други, по-ранни балкански и западноевропейски конституции, както и ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
Берлин, 1917. Забранена в България от 1944 до 1990."Преди няколко месеца бях помолен от господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 да изнеса един доклад за взаимоотношенията на народите в Македония и тяхното възникване. Само с един доклад обаче, без познаването на българската история, този объркан предмет не може нито да се разбере, нито коректно да се разясни. Затова господата ме окуражиха след това да напиша една кратка история, от която може същевременно да се види систематичното развитие на българския народ. След като обаче започнах с разработването на историята, разбрах, че един гладък разказ не ... |
|
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... Женева, 1870 година."Уважаеми читателю, След като Паисий написа своята история, националното самосъзнание на нашият народ започна да се възвръща. Сред българската интелигенция имаше единодушие, че народът ни трябва да се стреми към своята политическа свобода. Разлики имаше само по начинът, по който това трябваше да стане. Кръгът около Васил Априлов, Николай Палаузов, габровския еснаф и чорбаджии смяташе, че нашият народ първо трябва да се просвети и след това да избере собствения си път към свободата: резултатът беше създаване на гимназиалното образование сред българите. ... |
|
|
Българския дневник на Иречек отбелязва от ден в ден, в течение на пет години, всичко преживяно от него в подножието на Витоша в периода, когато се полагат основите на новата българска държава и се оформява новият културен облик на столицата. Като в калейдоскоп тук се мяркат и изчезват, за да се появят отново, най-пъстри картини, засягат се тревожните злоби на времето, сериозните държавни и обществени събития и комичните, често твърде показателни за историята на нравите, случки. Но най-интересни са за нас днес снимките от натура на множество личности, играли първа роля в политическия и културния живот. Пред нас ... |
|
|
Първа книга от поредицата Българските генерали 1878 - 1946 г. съдържа биографични данни, засягащи жизнения път и делото на 125 генерали от Третото българско царство. Акцентът е поставен върху участието им в изграждането на Българската армия и в петте войни, в които България воюва през периода 1878 - 1946 г. Изданието обръща поглед към личностите, поставили основата на Българската армия, към генералите - познати или малко известни, популярни или забравени, служили на България във война и в мир, стояли начело, но и споделяли трудностите с войската си, допускали грешки и обвинявани в грешки, съдени с вина и без вина, ... |
|
|
"Мерено с днешна мярка, публицистичното дело на Раковски не е особено голямо по обем: то обхваща четири вестника и едно списание в общо 92 броя, два пробни броя, един извънреден лист, един летящ лист и четири притурки. Не количествените измерения обаче превръщат публицистиката на Раковски в нещо, коренно отличаващо го от дотогавашните прояви на българска журналистика. Значението на неговата публицистика е във въздействието, което тя оказва върху съвременниците му, свои и чужди, ценни са идеите на Раковски, които в много отношения звучат съвременно и днес. Много добре посочва тази особеност на публицистиката на ... |
|
|
В това издание за първи път е събрана възможно най-пълната и представителна колекция от личната, обществената и служебната кореспонденция на бележития историк, филолог и етнограф за периода 1859 - 1905 г. Изданието е снабдено с предговор, приложения и справочен апарат, които допълнително дават на читателя богата информация за епохата, живота, творчеството и обществената дейност на един от родоначалниците на българската академична наука и първите строители на свободна България. ... |
|
|
"... Настоящият труд съдържа дванадесет отдела. В зависимост от събраните данни и по-голямото или по-малкото проучване и важност на материята, едни от тях са по-малки, други по-големи. В едни отдели се зачекват накратко само известни страни от живота на габровеца, в други - повече страни и по-нашироко. Така например в етнографските бележки ние зачекваме някои сватбени обичаи, без да влизаме в подробности за техния произход значение и пр. За отделите Черковно дело и Борба за черковна и политическа независимост си служихме главно с архивни материали, отнасящи се само до Габрово и габровци. В отдел Учебно дело се ... |
