Устав на Българския революционен централен комитет

Препис: Д-р Николай Иванов Колев. Женева, 1870 година.

"Уважаеми читателю,

След като Паисий написа своята история, националното самосъзнание на нашият народ започна да се възвръща. Сред българската интелигенция имаше единодушие, че народът ни трябва да се стреми към своята политическа свобода. Разлики имаше само по начинът, по който това трябваше да стане. Кръгът около Васил Априлов, Николай Палаузов, габровския еснаф и чорбаджии смяташе, че нашият народ първо трябва да се просвети и след това да избере собствения си път към свободата: резултатът беше създаване на гимназиалното образование сред българите. Друга група около Каравелов, Тодор Бурмов и други смяташе, че Русия може да бъде единствения източник на нашата свобода, и поддържаше тесни връзки с Русия, както преди Априлското въстание, така и по време на Освободителната война, а и след това.

Резултатът беше сформирането на българските опълченски полкове и техният голям принос в националното ни освобождение. Трета група от нашите интелектуалци, като Раковски, Ботев, Стамболов и други, виждаха стремежа на руския царизъм да замени султанското владичество над народа ни с руското царско владичество и остро критикуваха това направление. Раковски беше онзи титан на нашата национална революция, който осъзна, че с малки чети не може да се победи 280 000^-на турска армия на Балканите, че националната революция трябва да се извърши от самия народ при подходяща външнополитическа обстановка. Надеждите на нашите възрожденци, че подпомагайки националноосвободителните движения на Гърция, Черна Гора и Сърбия ще доведе до взаимна помощ на подтиснатите и до освобождението и на България рухнаха след като с български военни части беше превзет турския гарнизон в Белград и след това нито сърби нито гърци бяха готови да помагат в борбата на българите.

Тогава Раковски вижда, че единственият начин за националното ни освобождение е създаване на масова революционна организация, която да подготви революцията чрез дългогодишна тайна организационна дейност. Тази организация се ръководи от новосъздаден Български революционен централен комитет. Този комитет си дава статут, който определя организацията и начина по който трябва да се доведе революцията до успех. Тази брошура съдържа ценния исторически документ, а именно Устав на българския революционен централен комитет. В яснотата, и дълбокото разбиране за това с какви цели, средства и организация, може да се постигне така желаната свобода личи почеркът на титанът на нашата националноосвободителна борба - Георги Раковски.

31 октомври 2023, д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах - Германия"
Из книгата

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de