Този необикновен пътепис е книга за любови и умирания и за живота в интервалите помежду им; вълнуващ разказ за обсебените от планините, за ония от тях, които успяват да се върнат в "света на хората", и за останалите завинаги в прегръдката на ледовете им; учебник по оцеляване - в планината, в джунглата на хорските завист и сплетни, в бездната на собствените страхове, съмнения и вини. Книга за всеки, който е имал и продължава да има мечти, за всеки, който е търсил, намирал, печелил и губил - битки и цели, приятели и кумири. Книга за самотата - бялата и черната. И за един мъж, поел предизвикателството и на двете. ... |
|
|
Годината е 1913 -та. Седемдесет и двама отбрани мъже, албанци мюсюлмани от спорната и до днес област Чамерия, са примамени в Парамития от гръцкия митрополит с маслинова клонка, ала биват избити до крак и душите им, понесени от мътните води на реката на смъртта и ненамерили покой, години наред населяват сънищата и виденията на живите. Сред тях е Авдул, принадлежащ към многолюдна албанска общност от живеещи в сговор поклонници на кръста и полумесеца. Със сочен език и съпричастност, но и с лек хумор Том Кука разгръща епична сага с разнолики човешки съдби на хора простодушни със старинен бит, на корави мъже и силни жени, ... |
|
|
Николай Ризов е роден през 1959 г. в с. Плоски, Благоевградска област. Преподавал е немски език - 15 години в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" - Благоевград, и 2 години в Нюрнберг, Германия. Автор е на книгите: "В часа на кръглата луна" (2003) и "Административен акт за дребно хулиганство" (2004). Има публикации в немскоезични издания. "Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
|
Светлината е в пърхащата пеперуда, залутана в тъмното; в малката песъчинка, зъзнеща на студения бряг; в блясъка на невъзможно далечната звезда. "В поетичния свят на Дария Манева светлината е повече от основна тема. Тя е дъх, топлина, порив, усещане за живеене. Стъпка след стъпка, глътка по глътка поетесата я преоткрива в книгите: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на времето" (2014), "Пътеки" (2016), "Пулс" (2017), "Накъде" (2018), "Възможното" (2019), "На разсъмване" (2020). В стихосбирката на Дария Манева, " ... |
|
|
Опазил Бог да чакам на Атлас небето с рамена да ми подпира! Отде ще знае старец беловлас небето докъде ми се простира! Изобщо... накъде ми се лети... И колко надалеко ще отида... Дано не ви звучи от този стих, че хвърлям към титаните обида, но, всъщност, колко здраво го държи? Защо е непосилно да се диша? Егати опашатите лъжи! Че даже в Уикипедия ги пишат! Не знам какво си мислите за мен... Навярно, че съм опака и дръзка... Аз мисля, че Атлас е уморен. Не вярвам в здравословната развръзка. Не казвам, че е лесно... Ако бе, защо сме си измислили титани... Но който има собствено небе, е най-добре самичък да го хване! ... |
|
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
Стихосбирката Разпилени бисери събира запазените фрагменти от едно мащабно поетично творчество, включващо над 1000 стихотворения, 16 поеми и 3 драми. Голяма част от тях са създадени в периода 1946 - 1956 г. и скоро след това са напълно унищожени. До читателя днес достигат творби, които в по-късните години са посвещавани по различни поводи на близки и приятели на автора. Сборникът е издаден през 2008 година по повод 85 годишнината на Ваклуш Толев. "Тогава нека моят гробен камък, където пътник ще иска да чете, да няма надпис, щото Дух и пламък е бил моят път и мойто битие." Из Посвещение Ваклуш Толев е известен ... |
|
|
"Стиховете на Бистра Окереке обещават не едно, а много начала, много пътувания, и не само към себе си. Понякога те са кадър и няма нужда от повече. Друг път са онова, по-голямото, по-необяснимото - чувстващата мисъл, която създава поезия. Но винаги са живи и ако човек разгръща страниците внимателно, ще ги чуе как дишат между бялото и черното." Елена Алексиева "В своето търсене на самоличност и принадлежност Бистра Окереке разбира, че зад черното и бялото е невъзможно да открием сиво, нито празнота. Понякога зад категоричната черно-бяла графика на живота се натъкваме на светове, цветове и емоции, насищащи ... |
