"Тази книга е особена - като героите си. Те нямат имена, посочени са с качество на личността им: Изстрадалата, Гневния, Благородния, Смелата, Лъжкинята, Перфекционистката... Или с онова, което могат - Жрицата. През дневници, разкази, истории се показва развитието на взаимоотношенията в една група; тоест малката група като метафора на цялото човечество. Разказът е кръгов, динамиката се завихря вътре в групата, вътре в книгата, осъществявайки една почти неудържима турбуленция, която всмуква читателя и го провокира да чете още и още... И четейки, да разбира, че тази особена книга е написана за него самия. Защото и той е ... |
|
|
Всичко хубаво рано или късно свършва, верни читателю - дори Стивън Кинг не може да съчини роман, който продължава вечно. Някои от вас може би са се поуморили от историята на Роланд, който продължава търсенето на Тъмната кула. Един скромен съвет - останете с него докрай, защото тази книга е последната от поредицата, а най-често последните неща са най-хубавите. Роландовият ка-тет остава единен, макар членовете му да са разпръснати в различни посоки и измерения на времето. Сузана-Мия се пренася от "Дикси Пиг" в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта ... |
|
|
"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
|
|
"Има книги, които регистрират величието на автора си, и книги, които регистрират величието на разказването. И винаги между тези две измерения стои човекът като център на литературата, човешкото като тема. За някои писатели това е достатъчно. Не и за Неда Зарева. За нея човекът отдавна не е граница (прочетете Седем гласа от тъмното ), а в романа ѝ, Гласът от светлината, свръхчовешкото идва като свръхпонятно. Затова твърдя, че Неда Зарева е различен писател. Тя притежава умението да направи от познатото непознато (и дори ново), да осмисли природата на невидимото, за да ни го покаже като очевидност. Но и това ... |
|
|
Аз съм Ана. Бях съпруга на Исус бен Йосиф от Назарет. Нарекох го Моя възлюбен, а той на шега ме кръсти Малка гръмотевица. Твърдеше, че чувал грохот в мен, докато спя, подобен на далечен гръм, идещ отвъд долината Нахал Ципори или дори от по-далече, зад река Йордан. Не се съмнявам, че е чувал нещо. Откакто се помня, у мен живеят копнежи, надигат се като нощни птици да извиват глас по тъмно. Това, че съпругът ми е долепял сърцето си до моето на тънката ни постелка и се е вслушвал, е израз на добротата му, която най-много обичах у него. Чувал е как животът ми умолява да се роди."Блестящ роман... История, която всички ... |
|
|
"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
|
"Абсолютно върховно съвършенство ръководи всичко. То е велик промисъл и ръководи всичко, което се случва и което не се случва. Този промисъл е владеещият всичко. Той прави нещата, няма друг действащ. Никога не мислете за нещата от лична гледна точка, само така ще влезете в принципа." Учителя Петър Дънов "Сърцевината е родена от нищото и в нищото се връща. В сърцевината всичко е чисто. В сърцевината неразбирането е сияещо. "Учителю, дай ми откровение за своята воля" - това е сърцевина. Само сърцевината има вътрешен поглед - чист взор. Сърцевината пази силата. В сърцевината на нищото е нашето ... |
|
|
Познат на милиони по света със своята сценична сила и провокативна лирика, Тил Линдеман е и поет с над 20-годишна творческа история. В 100 стихотворения той създава свой собствен поетичен свят - плътен, тъмен, чувствен и безкомпромисен. Темите, които Линдеман изследва, изграждат неговия космос: природата, тялото, самотата, насилието, любовта, злото, животните, болката, красотата, езика, смъртта, секса. Поетът играе с класически поетични форми, стихове, народни песни, броилки, балади и винаги намира своя собствен тон, в който съжителстват черен хумор и ирония, сурова откровеност и неочаквана нежност. 100 стихотворения е ... |
|
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
|
100 години от рождението на Петър Слабаков."Роден под щастлива звезда, той донесе на сцената присъствието на живот. Един живот, в който се смесваха, взаимно обогатявайки се, множество гласове. В него напираше буйният вятър, стремително литнал над браздите на обширното добруджанско поле, които самият беше изтеглял, като тракторист от Държавното земеделско стопанство в село Стефан Караджа, Балчишко през 1945 г. Затова целият го виждахме такъв неукротим и вътрешно устремен. В него бучеше яркостният вой на черноморските вълни, блъскащи се в скалистите брегове на северните носове. Затова гласът му звучеше пресипнало ... |
|
|
Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение "История на моите нещастия" описва подробно своята "забранена" любов с ученичката си Елоиза. След като роднините ѝ го наказват жестоко с кастриране, двамата се разделят и отиват в манастири. Свързва ги само кореспонденцията им. В нея тя споделя любовта си към него, а той - любовта си към Бога. Внимателният прочит на произведението му създава впечатление за твърде субективна изповед, която не оценява и дори пренебрегва чувствата на Елоиза. Любовната им драма е представена изцяло през неговия поглед, докато гласът на ... |
|
|
Когато гласовете се обаждат, не отговаряй. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, ... |
