В романа на Гоце Смилевски за първи път ни е поднесена нейната истина за съкровените ѝ преживявания и душевни терзания, "озвучен" е нейният глас, който разказва трагичната история - още от ранните години на любовта ѝ, през раздялата с Абелар и болката по отнетото ѝ дете. "Завръщането на думите" представлява ярък портрет на най-образованата за времето си жена в Париж, трагично оплетена в кълбо от любов, амбиции, страсти и безпощадни нрави в сурова епоха.
"В Бретан мечтаех за деня, когато отново ще бъда с Абелар, и очаквах момента, когато ще стана майка. Една беззвездна нощ родих син. Исках да има звезда в името му, като че знаех, че ще му бъде потребна, за да го води през тъмната нощ на съдбата. Дадох му името Астралаб. Когато писмото ми до Абелар, в което пишех, че е станал баща, пристигнало до него, той отишъл при вуйчо ми да му съобщи новината и да потърсят начин как да се помирят. По-късно вуйчо ми каза, че след като Абелар споменал за раждането на сина ни, започнал разговора за помиряването с това, че жените винаги докарвали до пропаст най-силните и най-благородните мъже. Вярвах на вуйчо ми, защото Абелар имаше тъкмо такива стихове в поемата си за Самсон и Далила. Вуйчо ми казал, че всичко ще прости, ако Абелар се ожени за мен. Абелар му отговорил, че е съгласен, но че иска бракът да остане в тайна, за да не навреди на доброто му име. Вуйчо ми не разбрал, както и аз не разбрах защо женитбата би навредила на доброто име на моя любим, но все пак се съгласил. Абелар дойде в Бретан и ми съобщи, че тъй като бракът ни трябва да остане в тайна, за известно време се налага да оставим сина ни при сестра му, а ние ще се върнем в Париж."
Из книгата
"Оригинална и поглъщаща творба, разказ, който не тече линейно, а потъва в самия себе си и се връща обратно по нишка, която постоянно се къса и възобновява. Мощният бароков дух на този даровит автор вае наратив, който се разгръща като вихър. Това е роман за хтоничния свят на сестрите на Фройд, който Смилевски противопоставя на блажения живот - колкото болезнен, толкова триумфален, на техните братя; сякаш хор от анонимни жени разкрива своята истина за мъжките персонажи на трагедията."
Ил Соле 24, Италия
"Тази книга отразява отделни черти на психоанализата, на взаимодействието между живота на един гений и онези роднини, които са имали шанса да живеят при него. Един роман, който имплицитно отговаря на много въпроси за човека и обкръжаващата го интелектуална и историческа среда, за средата, в която се ражда психоанализата; роман, който адресира набор от екзистенциални теми. Чрез живота на Адолфина авторът сякаш иска да подскаже, че колкото и самотни и отхвърлени от съдбата да се чувстваме, всеки от нас изгражда собствена, оригинална интерпретация на живота, независимо дали има кой да я чуе или удостои с интерес."
Л'Осерваторе Романо, Ватикана
"Остроумен, новаторски роман, който мъдро преплита биографиите на Фройд и сестра му Адолфина с тези на техните съвременници Густав Климт и сестра му Клара и по този начин осветлява историческата връзка между създаването и немислимото унищожение, както и между мъжката и женската съдба. Провокативна книга, ангажираща читателя да разсъждава философски върху смисъла на нашия свят."
Шошана Фелман
"Великолепна... Интригуваща и затрогваща книга... Талантливи образи и един майсторски излят роман, който предлага на читателя дълбоко вникване в динамиката на отношенията в прочутата фамилия."
Киркус Ревю (САЩ)
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа
