Второ издание. ... Геният е несъвършен."Константин Павлов е "натоварен от природата да бъде допълнителност към нея". Някога не го разбираха, но го тълкуваха. Сега го разбират, но няма кой да го разтълкува. Механиката на Константин-Павловата душа е странно необикновена – в стиховете му няма подтекст, а светкавично движеща се мисъл, която носи текста. Затова е изумително труден за разнищване, за проникване в знаците му. С една дума – познатите ни начини и средства за анализ за творчеството му се оказват отчайващо непригодни. Социализмът не успя да пречупи гръбнака на неговия инат, макар че този поет изживя ... |
|
|
С това помагало започва излизането на Библиотека "Прагове". В нея ще бъдат предложени разработки на основните проблемно-тематични кръгове от българската литература. Предназначението на поредицата е да помогне при подготовката на гимназисти, зрелостници и кандидат-студенти. ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Днес няма никакво съмнение, че Димчо Дебелянов е името на най-големия наш лирик след Ботев. Единият - ехо на най-високите подеми на българския дух, другият - гласът и музиката на най-дълбоката ни елегична същност. ... |
|
|
С този изумителен елегичен роман, изпълнен с мистерия, мистицизъм, сюрреализъм, секс и рокендрол, ексцентричният майстор на смесения жанр Мураками доказва, че може да играе по струните на нашата душевност със същия успех, както и Бийтълс с тяхната песен Норвежка гора. Любовта на Тору и Наоко е всеотдайна, но белязана от трагичната смърт на най-добрия им приятел. И докато Наоко все повече се оттегля в някакъв свой свят, Тору открива, че светът край него е крайно интересен и се чувства силно привлечен от една независима и сексуално освободена млада жена. ... |
|
|
Ектор Данте Чинкота започва литературната си кариера през 1965 г. с публикуването на "Ода за Рио де ла Плата в нейния най-сух ден". Като автор на над четирийсет стихосбирки и литературоведски изследвания, той е изнасял лекции в десетки държави. Индивидуалистичните философски възгледи, елегичният стил и неокласическите му похвати спомагат да се открои като независим творец с полнозвучен глас, който стои в страни от тенденциите и увлеченията на времето и който въпреки това съумява да наложи своите идеи. Оригиналността му ярко личи дори в традиционната форма сонета. През 1993 г. бива удостоен с Национална награда ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
"Ще разкажа за тела, превърнати в нови тела; богове, метаморфозите вие сътворихте – дайте дух на тази песен, която за преобръщения на форми, от зората на света до днес, стих след стих да нареди!" Публий Овидий "Метаморфози" е митологична поема, която описва в енциклопедичен мащаб трансформациите в гръцката и римската митология от появата на вселената до обожествяването на Юлий Цезар. Поредицата поетични разкази описва превръщането на човешки същества в дървета, скали, животни, цветя, съзвездия. Тя е една от най-популярните творби на митологична тематика. Публий Овидий е древноримски поет, смятан за ... |
|
|
"Последна молитва" е книга в стила на старите майстори, макар че е написана от млад писател. Боян Боев е 29-годишен, но вече името му е познато на тези, които следят новата българска литература. Романът му "Сайбиевата невеста" е едно от събитията в литературата ни през последните години. Сега младият автор предлага изключително зрял и силен роман в класическите традиции на българската белетристика, но като дух е модерна, съвременна интерпретация на темите и мотивите в нея. В "Последна молитва" Боян Боев рисува предосвобожденска България - с всичките ѝ конфликти и проблеми. Младият ... |
|
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев, нещо елегично образно като у Асен Разцветников. Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |
|
|
"Стихосбирка на Виолета Воева Криле за разпознаване открива един жив поетичен свят, в който влизаш, за да усетиш чувствата отвътре – и тъгата, неизмерена все още, и красотата на живота – в цветовете, звуците, шепотите между редовете, в болката, стиснала в шепата си риданието. Виолета Воева тук търси друга образност, други форми в писането, въпреки разпознаваемия ѝ усет и респект към думата. Светлината преминава през всяка нейна страница – ту ярка, ту приглушена – с криле и на пръсти, за да се вижда резката, извивката, капката, удивлението от една въпросителна. Книга, в която дори „осанката на самотата” е ... |
|
|
Защото да оцелееш не е достатъчно... Ден първи: Известен актьор играе Крал Лир в Торонто. Същата вечер грузинският грип избухва като неутронна бомба над цялата планета. Според новините загиват над 99 процента от населението. Две седмици по-късно: Цивилизацията се срива. Държавите угасват град по град. Двайсет години по-късно: Здрач в изменения свят, представление на Сън в лятна нощ на паркинг. Пътуващата симфония обикаля в района на Големите езера, където изнася концерти и поставя Шекспирови пиеси за оцелелите. По това време животът в малките изолирани селища е сравнително спокоен. Но дори сега има причини ... |
|
|
Най-поетичната, най-елегичната и най-българската творба на Амос Оз. Невзрачният счетоводител Албер Данон овдовява без време, ала в страданието си загубва диалога с непокорния си син и се изправя пред непосилното предизвикателство да приюти приятелката му – измамена от един и прелъстена от друг. Всеки от героите в тази книга е на кръстопът – между две жени, между двама мъже, между минало и настояще, между дълг и желание, между пари и любов... Целият роман е написан в мерена реч – с лапидарни станси, които не само носят имената на някои виртуозни музикални форми, но и звучат като химн в многогласието и хармонията на всяка ... |
