И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени... Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта. В предишната си книга авторът Тони ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Професор Иван Димитров Попов е български философ и социолог, доктор по философия. Той е един от пионерите на емпиричната социология в България. Роден е на 4 януари 1930 година в София. Завършва Философия в Софийския държавен университет. През 1962 година защитава дисертация за кандидат на философските науки (днес доктор по философия) и до 1967 година е научен сътрудник в БАН. От 1967 година е директор на издателство Народна Младеж, а от 1968 до 1972 година е отговорен секретар на Съюза на българските писатели. В периода 1973 - 2004 година е експерт в сферата на националната сигурност и преподавател във Висшия институт за ... |
|
|
Баща ми, бояджията или при други условия от баща ми би излязло я Едисон, я Нютон - хумористичната история на Васил Цонев. Васил Цонев описва в "Едно време в "Овча купел" собственото си семейство, а самата книга излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл "Баща ми, бояджията" по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев - Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев. Васил Цонев (1925 - 2002) е автор на над 2500 ... |
|
|
"Пощенска кутия за приказки" представя... ... Леля Евдокия е българка на средна възраст, която работи в магазин за обувки в Германия. Простовата жена, която забавлява почитателите си с простотата си, но наред с глупостите, изрича и големи мъдрости! Реална, нереална, неизбежна, щедра, мечтателка, създателка, тъжна понякога, щастлива в малките неща. Ето такава е леля Евдокия. Българка, емигрирала преди години в Германия. Там работи, живее и разказва. Герой, по-реален от много, които наистина съм срещала и докосвала. Герой на нашето време е тази леля. Образ, изрисуван с толкова обич и майсторство, че е почти ... |
|
|
Том Егеланд е авторът, по чиито дири върви Дан Браун. Медичите. Могъщо древно познание. Смъртоносни шифри. Библейски загадки. Едно голямо завръщане! ... Професор Лоренцо Морети е отвлечен от научен симпозиум във Флоренция, след като се е натъкнал на сензационен документ – писмо от пророка Нострадамус до могъщата фамилия Медичите. Писмото е пълно с непонятни шифри, окултни и религиозни препратки. Археологът Бьорн Белтьо е заставен да тръгне по следите на документа и тайните, скрити в него. В продължение на петстотин години монашеският орден „Vicarius Filii Dei” издирва писмото на Нострадамус. Монасите смятат, че в ... |
|
|
"Може би някои читатели не са подготвени да възприемат едно към едно събитията в романа "Заветът на Медея". По-лесно изглежда да усвоят като лична естетическа норма присъствието в съвременния литературен процес на такъв безподобен автор, какъвто е Красен Камбуров. Той е значителен български писател, премълчаван като че ли целенасочено от повърхностните ценители на книжовността. Въпреки това, а може би именно заради това тъй типично нашенско отрицание на излъчващата свръхенергия дарба, аз долавям, че в настоящия роман Красен Камбуров ни води и към неизчезналите все още читателски поколения, отдалечени по ... |
|
|
Свитък първи от "Ерик. Сказание за силата". ... История за Ерик - малкият войн, изправен от съдбата срещу целия студен и враждебен свят - с ясен поглед и чисто сърце. Сам със своя меч и своя дълг - обет към неговия баща Едсгар - великият войн на могъщия Север. ... |
|
|
"Баща ми - баш Майстора. Документален разказ за една легенда Наистина е трудно и много отговорно да изследваш пътя на толкова обичан от хиляди българи актьор. Запленена от филмовите и театрални превъплъщения на Кирил Господинов, подредих огромния обем от роли, не спирах да търся и да разнищвам живота му. Все пак съм любимата дъщеря и това прави книгата крайно лично откровена, проследяваща отношенията баща-дете. Имам огромния шанс да водя този процес през най-голямото наследство - мемоарите му. Диалозите ни ще ви въвлекат в нашия семеен свят. Изповядвам се, моля го за прошка, благодаря за всеки миг заедно. През ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Труд". ... "Няма предел умът човешки! Недоволни са народите от настоящето си! Вчера искаха едно, днес търсят друго; туй, що добиха днес с пот и кърви, утре пак пот и кърви проливат, за да го махнат; и от вредом човекът е хвърлен в борба - в борба за свобода, за истина. В таз борба е смехът и плачът, доброто и злото; в нея е прогреса човешки. Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна; революция, която да изчисти Балканският полуостров не само от ... |
|
|
Защото човек е направен от истории, не от ДНК, мускули и кости. От истории. ... Чиновникът Вивалдо Бонфим толкова обича да чете, че един ден влиза в книгата "Островът на доктор Моро" и... изчезва завинаги. Когато навършва 12 години, синът му Елиас предприема дълго пътешествие, за да го открие. Прескачайки от книга в книга, придружен от странно черно куче на име Аргос, той тръгва по следите на баща си и постепенно потъва в света на литературата. Там Елиас ще разбере, че всички имаме тъмна страна, че никой не е само добър или само лош, че често бъркаме миналото със спомените си за него. Афонсу Круш (1971 г. в ... |
|
|
След като приятелката му го зарязва след тригодишна връзка, двайсет и осем годишният Джъстин се озовава отново в родния си дом в компанията на седемдесет и три годишния си баща Сам Халпърн, определян от сина като „Сократ, но по-сърдит и доста по-зле с прическата“. Бащата никога никому не е цепил басма, винаги се е изказвал в прав текст – каквото на душата, това на езика – и изживяващият се като кандидат-писател Джъстин започва да записва бисерите на баща си и да ги оповестява в блога си в Туитър. Намерението му е просто да запази черно на бяло чутото, но негов приятел пуска в интернет линк към блога. Отзвукът изумява ... |
