Кой си ти всъщност? Книгата ѝ задава именно този въпрос и ни кани на едно вътрешно пътешествие към себеопознаване, приемане и възстановяване на автентичното Аз. Съчетавайки прозрения от психологията, травматологията, родовата памет, невробиологията, НЛП, духовни традиции и философски учения, авторката създава мост между науката и душата. Това е книга за всеки, който: се е изгубвал в очакванията на другите; носи болката от стари травми и иска да я трансформира; търси себе си отвъд социалните роли, родовите директиви и ограниченията на ума; иска да живее в хармония с вътрешния си свят. Написана с дълбочина, ... |
|
|
Второ обновено и допълнено издание. ... Хората, които превръщат живота ни в ад."Книгата става завършен продукт едва когато се прочете и преживее от читателя. За Паяжината на психическия тормоз това важи особено силно, защото тя не е нито просто автобиографична история, нито четиво от популярната психология. Тя е опората на човека, попаднал във водовъртежа на собствените си житейски размисли относно партньорствата и срещите си. Тя е практическото познание и осъзнаване на нарцисизма като невидима, зловеща отрова за личната свобода и креативност. Тя е силата да се погледнеш сам в очите и най-после от вечно виновен за ... |
|
|
"Новата книга на актрисата Мая Кисьова е истинска ценна находка. По удивителен начин, изобилстващ от спонтанност и интуитивни връзки, тя доверява богатия си артистичен опит и житейска мъдрост. Открива за нас деликатно, без излишна претенциозност и натруфеност от думи, своето завръщане към себе си и голямата си любов - театъра. Читателят се наслаждава непрестанно на лекотата и свободата на изказа, с който се описват роли, емоции, чувства, състояния, страхове и копнежи. Той остава с усещането за отворен край при всеки хайбун, което е характерно за този жанр. Увлечен е и изкушен от възможността да го довърши сам чрез ... |
|
|
"Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. Прочетете "Детайли", те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред..." Симеон Аспарухов "Във втората книга на Ива Спиридонова не дяволът, а любовта се крие в детайлите, а сетивата не са пет, а десет, за да я живеят и се разтворят с двойна сила в нея. Авторката демонстрира впечатляващо творческо развитие и е все по-радикално ... |
|
|
Тази книга е опит за равносметка - не каквато правим в преломни моменти от живота си, а на проект. Проект, подбуден от оглеждания и противоборства на огледални светове. Допускането тук е, че би могло всеки свят да бъде огледален, да изпълнява ролята на огледало по отношение на/за някакъв друг свят. Какво би означавало това обаче, ако не е просто метафора? Възможни ли са, и как, оглеждания и противоборства между светове през огледалност, накъде биха отвели тези оглеждания и противоборства? Става дума не за огледала изобщо и тяхната история. Иска ми се да използвам огледалото като метод на изследване на другия и другостта ... |
|
|
Философия на вкуса. ... Книгата разглежда отговорите на следните въпроси: "Познаваме ли моралните въздействия на храните?" и "Съществува ли философия на храненето". Тялото, към което подканя хедонистичният ангел, е изкуство, продукт на културата, на средата и на тайнствени взаимодействия с природата. От една страна нищо не може да се направи с тази плът, защото тя е резултат на твърде сложна алхимия, която убягва и на най-проницателните погледи. От друга - можем да желаем. Тоест, да решим да стоим нащрек, да изострим способностите си и да чувстваме, да практикуваме пламенен нарцисизъм, който позволява ... |
|
|
"Белите лалета" е роман за една любов и едно дълго пътуване – към другия и към себе си. Дали Доброто и Злото имат едно и също лице? Защо губим най-скъпия дар – любовта, и как една религиозна доктрина подменя човешките ценности? Това са част от въпросите, които романът "Белите лалета" поставя в търсене на истината за смисъла на живота. Една любов, която започва в България и завършва в Афганистан, е отговорът. Едно пътуване – от САЩ до древна земя, опустошена от войни, се превръща в дълго завръщане към себе си. Какво ни носи спасение и надежда в един свят, в който властват икономически интереси и морална ... |
|
|
"Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш е дебютната ми стихосбирка, която беше издадена през 2018 г. с издателство. Днес имам възможността да я преиздам сама, което ме прави много щастлива. В новото издание са премахнати някои текстове, а други са добавени за първи път. Оформлението и дизайна също са различни." Цвета Тодорова "Думите на Цвета са от онези по-топли неща, които могат да ти се случат. Болезнената ѝ откровеност и бягството от многословието успокояват. Навярно поучила се от миналото, тя внимава да не хаби думите си лекомислено. А честността пред себе си винаги е правилния път към ... |
|
|
Родиния е книга пътуване и книга завръщане. Пространство едновременно илюзионно и действително. Родиния - огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части, само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло - те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата."С Родиния, Николай Терзийски докосва нови пространства в литературния изказ чрез свободата на художественото послание, ... |
|
|
"Ако щете вярвайте, тези стихове ме раздърпаха и гласът ми се разтрепера, докато ги четях на глас. Новата книга на Анатоанета Николова е като нея – чудесна, нежна, естествено захласната, пробождаща със сърдечната си чистота и читавост. Тук всичко е пронизано от светла тъга, лилава споделеност, добросъвестна доброта, почтена недоисказаност, наивност на дете, приказност, изящен рисунък и още по-изящно лирическо поведение. Това е някаква носталгия по бягствата от себе с, и по завръщането у себе си, градска меланхоличност, която не е за всяка личност. Антоанета Николова в стиховете си е ту същество от съществен вид, ту ... |
|
|
Роман. ... "Хомо фабер" (1957 г.) е култов и неостаряващ роман на Макс Фриш. Основна тема в него е митът за "модерния човек". Инженер Валтер Фабер е технократ, "homo faber" (произвеждащ човек), който се стреми да подчини живота и съзнанието си на принципите на електронноизчислителната машина, която "превъзхожда всеки човешки мозък, понеже не преживява нищо, не познава нито страха, нито надеждата, които да ѝ попречат..." Но ето че "електронното съзнание" на Валтер Фабер не съумява "да изчисли" неговото бъдеще, защото вложените в машината на разума му данни ... |
|
|
Майка ми, нашите спомени и едно пътешествие в Скалистите планини. Всичко за спомен e спомен за всичко, което ни е отдалечавало от майките ни. Докато всъщност ни е сближавало. Трепетна, поетична, колкото лична и автобиографична, толкова универсална история за даровете на пътешествието, което дъщеря и майка предприемат месеци след диагностицирането на майката с алцхаймер. Цял живот младата жена се е опитвала да се дистанцира от тази, която е обичала по подразбиране, но нито наистина е познавала, нито е приемала. По време на приключението им в Скалистите планини дъщерята наблюдава как се разпада вътрешният свят на майка &# ... |
