"В тези увлекателни репортажни разкази светът е едновременно познат и непознат. Димитър Кенаров има умението да слуша, без да съди, да бъде свой сред чужди, да свързва привидно разнородни нишки в умела сплав и да черпи от живия живот почти на всяка цена. Неговите места са места, където литературата не наднича често. В тези периферии се разиграват драмите на нашето време. Като всеки вещ пътешественик, Кенаров носи космополитността и интелекта си с лекота. Вярвам, че тази книга ще разшири разбирането на българския читател за това какво може да бъде литературата, както и журналистиката." Капка Касабова "От ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Иванка Могилска е родена през 1981 г. в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. В момента следва „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикувала е стихотворения в различни вестници и списания. Първата и книга със стихове „ДНК” (ИК „Жанет 45”) спечели наградата за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет” (София) през 2005 г. „ДНК” е първата и стихосбирка, издадена с конкурс на Дружество на пловдивските писатели и Издателска къща „Жанет 45”, организиран в рамките на книжния фест „Пловдив чете”. Макар и странно за нейната възраст, авторката ... |
|
|
Едва ли има българин, който да не е слушал и да не обича музиката на световно известния състав „Бйело дугме” на Горан Брегович. И вероятно припознава в текстовете на песните му анонимни народни творци. Всъщност думите на голяма част от тях са написани от Душко Трифунович, а поетът Първан Стефанов с прекрасния си превод ги изведе от анонимност в това малко томче, издадено от „ИК Жанет 45” с обич и уважение към напусналия ни по време на работата над книгата голям сръбски поет. ... |
|
|
"В "Имигрантката" Румен Еверт представя един ден от живота на млада българка, която работи като келнерка във виенски локал. Той ни взема на пътешествие в миналото на героинята, води ни през детството и юношеството и в едно родопско село, през изпълнения със студенина, насилие и унижение брак, през опита за промяна в големия град с двамата си синове, както и бягството от родината след падането на комунизма. Лена Иванова попада накрая в един виенски локал, където сервира на посетителите напитки и храна, но в същото време има сърце за техните проблеми и грижи. Връщайки лентата назад, авторът описва открито и ... |
|
|
В своята своеобразност и странност "Чужда земя" е радикален роман, предизвикателство. Тук става дума за принципната самота на човека, за неспособността на мъжа да обича, болестната му заплененост от Ерос и неговия близнак, Танатос. Това е кратък роман, съставен от три различни по стил части. Общото между тях е преливането между реалност и фантазия, настояще и минало, възприятие и спомен. От началото до края си текстът е определян от поетиката на мита. Отделните нишки на действието са само привидно слабо свързани едни с други; подобно на класическа трагедия, романът е внимателно композиран, всичко в него се ... |
|
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
|
|
Джефри Мур е роден в Монреал и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят. Първият му роман, "Prisoner in a Red-Rose Chain", е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с "Commonwealth Writers Prize", 2000. Романът му "Творците на памет" (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от ... |
|
|
„Хлебарка“ е динамичен, смущаващ и бляскав в не по-малка степен от великолепния първи роман на Хадж „ Играта на Де Ниро “. Действието се развива сред неспокойната имингрантска общност на Монреал по време на убийствено студената канадска зима. Главният герой, който сам описва себе си като „крадец“, току-що е извършил неуспешен опит за самоубийство. Спасен против волята си, той е задължен да посещава сеанси при добронамерена, но наивна терапевтка. Историите, които й разказва, задвижват сюжета, отвеждайки ни в годините на бурното му детство в една страна, разкъсана от гражданска война; и в сегашното му имигрантско битие, ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
|
"Ако щете вярвайте, тези стихове ме раздърпаха и гласът ми се разтрепера, докато ги четях на глас. Новата книга на Анатоанета Николова е като нея – чудесна, нежна, естествено захласната, пробождаща със сърдечната си чистота и читавост. Тук всичко е пронизано от светла тъга, лилава споделеност, добросъвестна доброта, почтена недоисказаност, наивност на дете, приказност, изящен рисунък и още по-изящно лирическо поведение. Това е някаква носталгия по бягствата от себе с, и по завръщането у себе си, градска меланхоличност, която не е за всяка личност. Антоанета Николова в стиховете си е ту същество от съществен вид, ту ... |
|
|
„Мили деца! Бяхме искрено учудени и много зарадвани, когато на адреса на издателството започнаха да пристигат изписани и изрисувани страници от цялата страна, където разказвате измислени от вас истории за Малката Божана. И тъй като тя наистина е още малка, само на четири годинки и два месеца (макар да се мисли за голяма), четем вашите истории заедно. Някои са малко тъжни, други са весели, но всички много, много ни харесват! Харесват ни даже грешките, които все още правите; някои от тях са също малки истории. Ето, в разказчето на едно момченце се повтаря – значи не е случайно сбъркана – думичката "питник" ... |
|
|
Търся съпруга на мъжа си ... С разказите на Христо Карастоянов в „Търся съпруга на мъжа си” нахлува шаренията на днешния живот, със смешните и тъжни хора и събития, с неподправеното дишане на малкия град и малкия човек – обичан и разпознаваем и по улиците на Ямбол, и по сокаците на Едирне. Не така познато в Турция обаче се оказва „явлението” жена-поет. Може би в това вижда едно допълнително предизвикателство и прекрасният преводач от български на турски Хюсеин Мевсим, за да представи в анто-логията „10 български поетеси” няколко от съвременните женски имена в поезията – Божана Апостолова, Валентина Радинска, ... |
