Малък роман. ... Така както Солженицин описва един хубав ден от живота на концлагериста Иван Денисович, така в своя последен малък роман на документална основа - "Непростената", Алберт Лиханов ни представя един... хубав, късметлийски живот на петнадесетгодишната Альонушка Сергеевна - затворничка в немски концлагер по време на Втората световна война. И наистина - другите умират, а тя оцелява. В нея се влюбва немец, който не постъпва така, както постъпват господарите от най-чистата раса на света с окупираните. От тази полулюбов, полупредчувствие за гибел се ражда дете и това не е сладникав разказ за ... |
|
|
Христо Запрянов е роден през 1963 г. в гр. Пловдив. През 1988 г., едва 25-годишен, написва първия си роман „Одраното куче”, който излиза през 1992 г. и печели безапелационно Националната награда за дебют „Южна пролет”. „За този български роман бих захвърлил творбите на цяла една генерация немски писатели” Der Stern Magazine „...Нито един детайл не е излишен. Характерите са очертани пестеливо – няма словесен баласт, няма сантименталност. Романът „Одраното куче” единствено може да се сравни с „Един ден от живота на Иван Денисович” на Солженицин.” New Book Magazine Подобни щедри отзиви излизат във всички страни, където ... |
|
|
С 45 илюстрации от Христо Комарницки и Чавдар Николов. ... Тази книжка описва в роман с картинки как минава един ден на Бойко Методиевич – Вожда, командващ Територията. Да не се бърка с романа "Един ден на Иван Денисович" на руския писател дисидент Солженицин. В него става дума за затворник, а в нашия случай - за Лидера на територианците. Историята е илюстрирана с карикатури от двама от най-добрите ни карикатуристи. Разказът удивително напомня ежедневието на най-популярния български герой в момента, изпълняващ ролята на премиер, но всякакви съвпадения с действителни лица и събития са случайни. В разказаната ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
Най-великите световни романи, изследвани и обяснени. Потопете се в най-добрите древни и съвременни романи. Разберете какво е вдъхновило авторите, какви са били техните цели и как са написали тези световни шедьоври. Великите романи предоставя завладяващ поглед за развитието на вечните класики през вековете и празнува безкрайното удоволствие от четенето. Джон Мълан е професор по съвременна английска литература в Юнивърсити Колидж Лондон с множество публикации за литературата на XVIII и XIX век. Известни негови книги са What Matters in Jane Austen?, Anonymity: A Secret History of English Literature, How Novels Work, а ... |
|
|
Алманах на българско общество "Достоевски". ... "Първият том на алманаха "Достоевски: Мисъл и образ" е чудесен творчески продукт от първите две години активни и разнообразни публични изяви на "Българско общество Достоевски": лекции, дискусии, кръгли маси, театрални пърформанси. Първи от замислената поредица, настоящият алманах е своеобразно огледало за вече оформилия се богат интелектуален, естетически профил на това духовно начинание, полезно за творческата комуникация на постоянно нарастващия брой негови членове и симпатизанти: философи, филолози, психолози, юристи, актьори, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
