"Книгата с лирически фрагменти "Дневник на страха" от удивителния майстор на пластическите метафори Николай Майсторов е своеобразна поема за резигнацията, съмнението, безжалостното себевглеждане и самоанализа, които отделят мислещото от безсловесното същество. Именно за това според автора най-важната задача пред посветената душа е да се освободи от страха и от страстите, които ѝ пречат да проумее върховното предназначение на Пътя." Иван Гранитски Николай Майсторов е роден през 1943. Завършва живопис в Художествената академия през 1969, при проф. Ненко Балкански. Първата му изложба е през 1979. ... |
|
|
"Когато четем внимателно лирическите видения на Николай Майсторов открояваме няколко важни и характерни особености. За разлика от тежките заредени с апокалиптични послания и трагически предчувствия творби на Маестрото от мега-проектите "Сътворението" и "Апокалипсис сега или винаги" поетичните текстове на този автор демонстрират ефирен рисунък. Майсторов полага думите върху белия лист тъй внимателно и нежно, сякаш го е страх да не се счупят, като че ли подрежда прозирни фарфорови статуетки върху люлееща се основа. Тези стихотворения са писани, очевидно, в продължение на няколко десетилетия, те са ... |
|
|
"Този творец владее мащабите на духовните пространства. Неговото пътешествие в есхатологическите глъбини на библейските тестове ни убеждава, че той е от безстрашните пътници които търсят небесните врати на Спасението според точното наблюдение на Светлин Русев. Художникът е открил и преминал през тези небесни врати - чрез пределна концентрация и съзерцание, чрез саможертва и смирение е прозрял, че противоречието в душата на мислещия човек ражда всесъздаващата болка на самотата. И както самият Николай Майсторов подчертава, тя е стъпало в две посоки: "Първата посока е в безличната пустота на материалната ... |
|
|
Тази книга заема особено място сред другите поетически книги на Иван Гранитски, защото е посветена на паметта на един от най-великите ни поети от втората половина на XX век - Любомир Левчев. Изобретение на Левчев е жанрът "стиховидения", който и Иван Гранитски използва като благодарност и признание за ролята и значението му както в българската литература, така и в неговия личен житейски и творчески път. Рисунките на Николай Майсторов са проекти към живописния цикъл "Любовна лирика на Пабло Неруда". ... |
|
|
Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят ... |
|
|
"Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цвето-вата гама на внушенията. След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай ... |
|
|
Статии, портрети, есета, филипики и интервюта."Истинската критика наблюдава, анализира, тълкува и оценява не само литературния процес в неговото историческо или актуално състояние, но също като литературата и писателите свидетелства за случващото се в обществото и изразява неговите идеи. Тя никога не се затваря в чисто литературните си задължения, а се намесва активно в живота на обществото. Тогава тя придобива своя висок авторитет и се превръща в пряк участник в социалното битие на българския свят. Истинският критик не е кабинетен човек; неговите занимания не са само с книгите и словото. Неговото служение е ... |
|
|
"Митът е разказ, който не само представя нещо, но и решава настоящ проблем." Богдан Богданов "Митовете са историята, умът,у красотата, интелектът и мъдростта на народа, ценностите му." Здравка Евтимова "Не мога да си представя по-изчистена от вековете драматургична структура, по която може да се работи в киното, от митовете. Идеята, че пещерите на далечните ни предци са били пълни с писатели и драматурзи, никак не е лоша. Допускам, че всичко важно е било измислено още там. Проф. Анри Кулев ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
