Серия Етоси ... "Целта ми в тази книга е да предложа философска рамка за разбирането на социалната критика като социална практика. Какво всъщност правят социалните критици? Как започват да го правят? Какъв е произходът на техните принципи? Как критиците се дистанцират от хората и от институциите, които критикуват? Поддържаната в цялата книга теза, че социалната критика трябва най-вече да се разбира като критична интерпретация, се доближава до тезите на европейски философи от последните години. Но аз се опитвам да намеря собствен път, с моя собствен език, без пряко да се позовавам на техните трудове. Надявам се в ... |
|
|
Книгата запознава читателите с методите за критично боравене с изобилието от информация, и с прилагането им към събития и развития от близко и далечно минало. Как да търсим нужните извори, как да ги оценим критично, как да постъпим, когато те си противоречат, за да стигнем до правдоподобна интерпретация на фактите и мотивите на действащите лица. Обръща се внимание и на начина, по който в течение на векове различните общества създават своята представа за миналото. Описва се и развитието на историята като автономна научна дисциплина и се обсъжда въпросът до каква степен идеологически, политически и философски убеждения ... |
|
|
Социалният капитал е важен феномен в живота на обществото поради простия факт, че хората, за да бъдат икономически и социални субекти, се нуждаят от други хора. Социалният капитал е важен и защото може да допринесе за: повишаване нивата на БВП и икономическия растеж, по-ефективно функциониращ трудов пазар, по-високи образователни постижения; по-ниско ниво на престъпност, по-добро здраве (лично и обществено), по-ефективни правителствени институции. Това са някои от причините, поради които в последно време лавинообразно нараства не само литературата върху проблемите за социалния капитал, но и позоваванията на основни статии, ... |
|
|
Настоящият труд е посветен на проблема с изключващата заетост. В научната литература този термин все още не е дефиниран достатъчно прецизно, а и употребата му също така е доста ограничена. Но видно от наименованието, той поставя платената заетост в перспективата на социалното изключване. Какво по-точно може да означава това Традиционното схващане е, че заетостта е най-лесният изход от бедността и социалното изключване, затова поставянето на заетостта в перспективата на социалното изключване би могло да означава, че всъщност се коментира именно интеграционната функция на участието на пазара на труда. Още повече че ... |
|
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
|
Основният философски принос на Карл Попър е в областта на научната методология, но за широката публика той е авторът на Отвореното общество и неговите врагове - най-известната съвременна апология на либерализма и глобализма. Книгата на Венцеслав Кулов засяга седем теми от творчеството на именития мислител, три от които рядко попадат във фокуса на изследователския интерес. Венцеслав Кулов е доктор на философските науки (2012) и професор по философия (2013). Неговите интереси и изследвания засягат историята на българската философска мисъл (Д. Михалчев, Кр. Кръстев, диалектическия материализъм), методологията на науката, ... |
|
|
В своите "Икономическо-философски ръкописи (1844)", съставени в Париж, младият Маркс прави първите стъпки в разработването на икономическата теория, която ще кулминира в основното му съчинение - "Капиталът" (1867). Тук той виртуозно съчетава достиженията на британската и френската политическа икономия с критиката на класическата немска философия: читателите ще намерят проникновен анализ както на Адам Смит, така и на Хегел. Основно понятие, разработено от Маркс в Ръкописите, е отчуждението: проблем, който ще стане централен за XX в. - от екзистенциализма до социалната теория - и става изключително ... |
|
|
Книгата е предназначена да въведе читателя във философията на науката. В основата ѝ е залегнал курсът Философия на науката - 1 част за студенти от специалност Философия на Софийския университет Св. Климент Охридски. ... |
|
|
Първият том предлага избрани критически илюзии на Огнян Сапарев от последните 40 години.Затова е толкова неравен и разнопосочен. Тук например съжителстват някои от първите литературни рецензии на 25-годишният студент с докторската дисертация на побеляващия професор за литературната комуникация. Все пак - както се оказва - асистентските години са по-подходящи за писане на литературна критика...Написаното е своеобразен професионален отчет за едно не прекалено активно, но (да се надяваме) физиономично присъствие в динамичния ни културен - критически и теоретически - процес. Естествено, със своите неизбежни увлечения, ... |
|
|
Списание за критическа теория и нова хуманитаристика. Автори: Албена Стамболова, Андрей Райчев, Бруно Латур, Валентин Калинов, Георги Медаров, Дарин Тенев, Деница Ненчева, Десислав Георгиев, Деян Деянов, Деян Кюранов, Елица Димитрова, Жана Цонева, Кольо Коев, Кънчо Стойчев, Лоик Вакан, Мартина Минева, Милена Ташева, Нина Николова, Пиер Бурдийо, Пламен Кольовски, Светлана Събева, Стоян Ставру, Тодор Петков, Тодор Христов, Янис Варуфакис. ... |
|
|
Българските think-tank и глобалните мрежи за влияние ... Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия? Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност? Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България? Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски ... |
|
|
Вече 100 години най-известното произведение на Макс Вебер осъществява знаменитото си шествие из интелектуалния свят. Предизвикателство е да се очертае дори бегло значимостта на книгата както за обикновения читател, любопитен към културната история, така и за изследователя - социолог, културолог, философ, историк, икономист, юрист, теолог. В нея духът на капитализма се идентифицира като исторически индивид, а с това - и като отправна точка за анализ на генезиса на модерния капитализъм. Ядрото ѝ е отношението между (християнска) аскеза и рационално поведение, а основният Веберов анализ е съсредоточен върху ... |
