Историците и техният занаят. Увод в историческата критика

Книгата запознава читателите с методите за критично боравене с изобилието от информация, и с прилагането им към събития и развития от близко и далечно минало. Как да търсим нужните извори, как да ги оценим критично, как да постъпим, когато те си противоречат, за да стигнем до правдоподобна интерпретация на фактите и мотивите на действащите лица. Обръща се внимание и на начина, по който в течение на векове различните общества създават своята представа за миналото. Описва се и развитието на историята като автономна научна дисциплина и се обсъжда въпросът до каква степен идеологически, политически и философски убеждения влияят на представата, която имаме за миналото. Книгата отваря нови хоризонти пред историци и журналисти. Тя е насочена и към студенти и изследователи от други области на хуманитарните и социалните науки и за всеки, изложен на явлението наречено fake news.

Марк Бооне (1955) е професор по средновековна история в Университета в Гент, Белгия. Най-важните му изследвания са в областта на социално-политическата история на фламандските градовете, интересува се и от теоретичните и методологичните проблеми. Съавтор е и на наръчник по историческа критика, който излезе на английски и немски. Историците и техният занаят, излязла в 2005 г., е продължение на този международно ценен труд, който при всяко преиздаване е актуализирана. Българският превод е основан на шестото му издание от 2019.

Кралица Маб ЕООД
София, 1784
Младост 1, бл. 29А, вх. Б, ап. 21
queenmab.pbl@gmail.com

Предисловие
Изворите, градежният материал за познаването на миналото

• Понятието извор
• Извори: съзнателни творения
• Формалните свойства: писмени и неписмени извори
• Писмени извори
• Повествователни или литературни извори между Dichtung und Wahhrheit (Поезия и истина) - ego-документи
• Дипломатиката или документалистиката
• Извори на социалното счетоводство
• Неписмени извори
• Материални предмети
• Устни традиции
• Разликата между извор и историческо изследване
• От говоримото към писменото слово - и обратно? Развитието на различните извори и тяхната комплементарност
• Писменост
• Печатарската преса: увеличаване на скалата и задълбочаване
• Слово и образ
• Устни извори: устно предаване, устна история
• Последиците от комуникационните информационните технологии върху производството на извори
• Бързината и качеството на предаването
• Първа фаза: пеша, преди ездата
• Втора фаза: ездата
• Трета фаза: механически медии
• Функциите на комуникационните медии
• Въздействието на медиите в съвременното общество
• Светът на комуникацията: глобално село?
• Въздействието на комуникационните медии: колективна памет и съблазънта на манипулацията
• Къси съединения в информационния поток
• Складиране и произвеждане на информация
• Защо да запазим извори?
• Защо толкова извора са изгубени?
• Растежът на базите данни
• Достъпността на изворите
• Къде се съхраняват изворите? Архивът като осмисляща институция
• Хранилището на архивни документи не е невинно място
• Печатането на исторически извори
• Допълнителна библиография

Технически анализ на извора

• Многото форми на фалшификация
• Абсолютно неоспорими извори
• Интелектуален фалшификат
• Материален фалшификат
• Пастиш
• Препис
• Разобличаването на фалшификатора
• Лабораторията на Клио
• Палеография
• Дипломатика
• Археологията: невярната любовница на Клио?
• История на археологията: от антикварен интерес към наука
• Археологът на работа (I): теренното разузнаване
• Археологът на работа (II): разопаковането на находището и интерпретацията на находките и наблюденията
• Датировката на данните
• Статистика
• Целта
• Метод
• Клиометрията на New Economic History
• Други помощни дисциплини и техники
• Критична диагноза на индивидуалния извор
• Текстова критика
• Разните форми на текстови традиции
• Техниката на текстовата критика
• Критиката срещу метода Лахман
• Поправките и техните ограничения
• Критичен апарат
• Критика на произхода
• Критика на заемането
• Критика на тълкуването или интерпретационната критика
• Критика на авторитетността
• Критика на компетентността
• Точността на наблюдението
• Разбирането на фактите
• Glaubensunwilligkeit
• Степента на осъзнатост
• Критика на искреността
• Изопачаване и премълчаване на факти
• Нарочни и ненарочни свидетелства
• Разобличаването на изопачаването
• Допълнителна библиография

Историческата аргументация: от класически историзъм към интердисциплинарност

• Критично съпоставяне на изворите
• Конфронтация на свидетелства: относителността на формалните правила. Случаят Уотъргейт
• Митът на единодушието
• Мнозинството не е право. Дума срещу дума: неразрешима патова ситуация
• Твърдото доказателство
• Разсъждение в позитивно
• Индукция по аналогия
• Разсъждаване с хипотези
• Техниката на фалшифициране
• Разсъждаване по вероятност
• Контрафактуални разсъждения
• Разсъждаване в негативно: Аргументите на мълчанието
• Фактите: строителният материал на историка
• Дали фактите са еднократни или периодични?
• Изключителни и банални събития и тяхната познаваемост
• Твърди факти и мнения
• От история на менталностите до история на репрезентациите
• Мнения, слухове и легенди
• Времевата дистанция между историка и фактите: шпагатът на съвременната история
• Декодирането на мотивациите на историческите действащи лица
• Идеология, религия, клерикализъм, антиклерикализъм
• Соиално-икономическа ситуация
• Раси и расизъм
• Екология и биология
• Наука и техника
• Власт
• От разказа към структурата и обратно към разказа: историографията на вълните на интердисциплинарността
• Социалните науки: влиянието на големите теории
• Големите теории: Маркс, Вебер и Дюркем
• Методологическо обновяване
• Интердисциплинарност на практика: първа историографска разходка
• Анали и новата социална история
• Новото ляво и new history
• Microstoria, нова културна история и наративизъм
• Лингвистичният обрат: език, текст и знаци или историографията и прелъстителността на постмодерното мислене
• Значението на лингвистиката, семантика и семиотика
• Традиция и обновление на филологическите методи
• Значението на семантиката
• Значението на семиотиката
• Значението на херменевтиката: описване или издирване на закономерности
• Структурализъм, постструктурализъм и постмодернизъм: вниманието към дискурса
• Критичният реализъм като изход?

Историческият синтез или специфичността на историческите познания

• Факторът време: промяна и приемственост. Втора историографска разходка
• Телеология или теология: теорията на правата линея. Историята и философията като близнаци
• Национална историография: научна вяра в линеарно развитие? От национална държава към lieux de memoire
• Линейното мислене и периодизацията: спорната очевидност на историческите периоди
• Циклични теории
• L'histoire immobile: история без промяна
• Причинност
• Непоносимата несигурност на неуловимата причина
• Търсейки причините на промяна
• Причината за вътрешната динамика, индивидуалното поведение и публичното изявяване
• Обяснението на конфликтния модел
• Еволюция или революция, народът или елитът
• Поколението като обяснение
• Индивидът и анонимната маса като обяснение: масата или силната личност?
• Историята: полезна и нужна?
• Манипулацията на миналото
• Манипулираната история: Клио като проститутка
• История и ангажимент: Клио като освободителка
• Корените на западноевропейската историография. Трета историческа разходка
• Религията и държавата: изконните големи разкази
• Човекът в центъра през Ренесанс и Просвещението
• XIX и XX век: технически напредък на дисциплината, професионализиране и раздробяване
• Обективност: благородна мечта?
• Съзнателна и несъзнателна субективност
• Историкът като съдия
• Достижима ли е обективността?
• Допълнителна библиография