Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
Изследването на легионите от епохата на Домината е един от най-трудните и дискусионни проблеми в римската военна история. Предложеният анализ няма претенцията да ги реши, а по-скоро идеята е да формулира основните проблемни кръгове и да предложи конкретни работни хипотези, по които може да се провеждат изследвания в бъдеще. Един от основните въпроси е този за броя и видовете легиони, както и за начините, по които те възникват. Оживени дискусии се водят в съвременната историография и относно статута на различните видове легиони и тяхната боеспособност. В този контекст е наложително да се анализират и въпросите, свързани с ... |
|
|
Под редакцията на Иван Русев. ... "Не е трудно да се обясни защо историята е наука на традициите. Традициите са свързани с непрестанните усилия на историците да надграждат проучванията на своите предшественици, и с желанието на всяко ново поколение читатели да търси и открива своите обяснения за минали процеси и събития. В голяма степен темата на настоящата книга, посветена на стопанската история на българите в Османската империя (XV - началото на ХХ в.), потвърждава подобна констатация. Интересът към стопанската история и в частност към тази на един народ винаги интригува, вълнува, провокира, защото освен че дава ... |
|
|
Опит за логико-исторически анализ на българския национален проект. Философия на новата българска история предлага критичен и концептуален прочит на българския исторически разказ, който се отдалечава от утвърдените национални митологии и от традиционните форми на историографско писане. Книгата не реконструира събития, а изследва логиката, която ги свързва, повтаря и трансформира във времето. Нейният фокус е не върху това „какво се е случило“, а върху начина, по който историята е мислена, организирана и използвана като инструмент за легитимация и идентичност. В центъра на анализа стои националният проект като специфична ... |
|
|
Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии). За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография. Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както ... |
|
|
Под редакцията на Иван Русев. ... "Не е трудно да се обясни защо историята е наука на традициите. Традициите са свързани с непрестанните усилия на историците да надграждат проучванията на своите предшественици, и с желанието на всяко ново поколение читатели да търси и открива своите обяснения за минали процеси и събития. В голяма степен темата на настоящата книга, посветена на стопанската история на българите в Османската империя (XV - началото на ХХ в.), потвърждава подобна констатация. Интересът към стопанската история и в частност към тази на един народ винаги интригува, вълнува, провокира, защото освен че дава ... |
|
|
Трето издание в съвременен правопис: д-р Николай Иванов Колев. ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш книга от българския историк и преподавател в университета Александър фон Хумболт в Берлин д-р Ганчо Ценов (1870 - 1949) издадена през 1910 г. След нашите възрожденски писатели историци, начело с Паисий Хилендарски, следва забележителният труд на Гаврил Кръстевич през 1869 г. Кръстевич получава образованието си в Сорбоната, знае освен старогръцки и латински, западни езици и езиците на османската империя и пише своята история по всички правила на ренесансовата наука - със стриктно посочване на източниците, с ... |
|
|
"Книгата на д-р Кремена Маркова е посветена на сложна, донякъде необичайна, дори загадъчна тема, която остава непозната за т.нар. широка публика, а и за специалистите. Робството някак си не се вписва в традиционната представа за епохата, независимо от познатите случаи, включително в средновековна България. Внимателният прочит на историческите извори, предложен от авторката, убедително разкрива сложната природа на робския институт, особено при характерните за християнското общество морално-етични принципи и ценности. Със сигурност читателят ще научи много от книгата на д-р Кремена Маркова, но и ще има повод да се ... |
|
|
"Широкият спектър от теми и проблеми в изследването, фокусирани в рамката Религия - идентичност в османската документация, не предполага изведени обобщения в хронологичен порядък в съответствие с историографската тадиция. С оглед на твърде разнородния характер на разгледаните въпроси - от специфично палеографски, правен и религиозен до ономастичен, както и на спецификата на приложената методика на изследване - предпочетох по-различен подход. Основните констатации и изводи, както и типологията на изворите и историографския преглед са представени във всяка глава. И все пак една от пресечните точки на всички тези ... |
|
|
От Преддверието към Озарението - етнически, културни, теоретични и геополитически реки."С удовлетворение завършваме нашия съвместен издателски проект Българите с тази книга, чийто автор е проф. Владко Иванов. Така неговата мащабна трилогия е завършена. Тя, без съмнение, ще бъде достоен принос за историографията на един период и на една територия, които са в основата на евразийството, не като съвременна политическа теория, а като цивилизаторска матрица, която има вечен характер. Тази цивилизационна матрица през хилядолетията е свързвала Запада и Изтока и ние няма да изпадаме в заблуждението, че нейната роля е ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
"Книгата е събитие в българската историческа наука и китаистика. На основата на богат автентичен изворов материал от американски, руски, български, китайски и източноевропейски архиви и най-нови изследвания проф. Й. Баев разкрива историята на политическите взаимоотношения между Китай (КНР), Русия (СССР), източноевропейските страни и България от гледна точка на голямата геополитика през XX и началото на ХХІ век. Той коригира редица наложили се поради една или друга конюнктура клишета за китайската външна политика и за отношенията на КНР със страните от Съветския блок с акцент върху българо-китайските връзки по време ... |
