Прозрения за българите. Историография

Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това!

Време е да го възвърнем в българската култура такъв какъвто е, а не такъв какъвто го искат силните на деня, за да им се обслужват плановете за глобализация. Родолюбието и глобализацията - материална и духовна могат да съжителстват само чрез авторитети като Раковски. Изключено е бъдещата глобализация да има успех, ако не се подготвя колективното съзнание на народите, а това става чрез трудовете на Раковски, като публикуваните тука.

Книгата е част от трилогията Прозрения за българите от Георги Стойков Раковски.

Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме.

Няколко речи О Асено Първому. Великому царю българскому и сину му Асеню Второму, 1860
Глас едного българина, Белград, 1860
Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград, Белград 1860
Други исторически трудове. 1860 - 1961 г.

• Народна песен (от 60 години). Индже войвода и кърджалиите
• Забележки (към народна българска песен от 460 г.)
• Отговор на богославская гръцка брошура, 1860
• Разговор о българскому свещеному въпросу
• Начало движения католицизма в Българии
• Драгоценни паметници за българская нова история
• "Житие и страдания грешнаго Софрония"

Трудове от 1863 - 1867 г.

• Писма о днешной Гърции и славянам в турска Европа
• Обзор на възток
• Черна гора
• Български вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма, от Г. С. Раковского, 1864
• Лекции
• Кърджалиите
• Българска старина, 1865
• Българските хайдути, 1867

Из творческата лаборатория на историка. Отделни бележки. Прошения и писма

• Из българското възраждане
• Глас народен или летопис български. Бележник
• За Западна Европа
• Петербургский кабинет и България
• Бележки
• Увод за да почна
• Дунавский лебед. Любословни български народен лист за наука и забава. В Одессе. Число 1, година 1. Обявление
• Прошение до Одеската цензура. 25 юни 1859

Из кореспонденцията на Раковски

• До Петър Ранов, януари 1857
• До Димитър Т. Душанов, 28 януари 1857
• До Иван Мавриди, 19 февруари 1857
• До Александър Живков, 28 февруари 1857
• До Никола Тъпчилещов, 20 май 1857
• До Кръстю Тарпански, 3 май 1858
• До Спиридон Н. Палаузов, 5 май 1858
• До Драган Цанков, 15 май 1858
• До Киро Х. Петров, 15 май 1858
• До Спиридон Н. Палаузов, 20 май 1858
• До Николай М. Тошков, 1 май 1860
• До Йосиф Дайнелов, 1 февруари 1861

Планове, обръщения и позиви за въстания и други документи, свързани с борбата за свобода

• План за освобождение на България, лятото на 1858
• План за освобождението на България, 1861
• Статут за привременно българско началство в Белград, 15 юни 1862
• Позив към българите за въстание, 1 август 1862
• Бележки за четата на Хаджи Ставри, август 1862
• Позив към българите от края на 1862
• Закон за българските чети, 1 януари 1867

Бележки

• Някои изяснения по съдържанието на том трети
• Историографското наследство на Георги Стойков Раковски
• Бележки към текста
• Именен показалец