Ибрахим Камбероглу (1952) е роден в с. Врани кон, Търговищко. Първите си стихове публикува в България, в излизащи на турски език вестници и списания. През 1981 г. успява да посети Турция със съпругата си, където двамата получават политическо убежище, но дъщерите им остават в България като заложници. От 2001 до 2010 г. Камбероглу живее в Лион, където става член на Френския клуб на поетите "Пандора". Изключително самокритичен, публикува рядко, преди всичко в периодични издания. Автор е на две стихосбирки "Другият бряг на живота ми" (2002) и "Резюме на живота ми" (2018). Установява се в ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
|
Дивият дом на малкото койотче е първото сътрудничество по детска книга на авторката на бестселъри Барбара Кингсолвър и екологичния педагог Лили Кингсолвър. Те ни отвеждат в горите, ливадите и потоците на Апалачите, където едно момиче и едно малко койотче, независимо едно от друго, откриват първите си горски приключения. За късмет на младите читатели, по време на тези пътувания в дивото, и придружавани от любим член на тяхното семейство, пътищата на момичето и животното се преплитат. Със своите детайлни илюстрации и премерени уроци по биология, историята ни представя дивото като място, което трябва да бъде опазвано, ... |
|
|
За дома като мост между миналото и бъдещето. Макар Франсис Мейс да е световноизвестна най-вече с пътеписите си, тя не спира да търси значението на понятието дом, където и да отиде. Място под слънцето изследва страстта ѝ към къщите и нещата, които ги запълват: стари книги, вкусна храна, любими приятели, изкуство и семейни ценности. След като е живяла в шест американски щата, Италия и немалко временни жилища - общо шестнайсет къщи, авторката стига до извода, че мястото, на което се намираш, до голяма степен определя същността ти. Дали представата за дома е неизменна, или се променя с времето? Как тези четири стени, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
|
Представяме ви новото луксозно издание на "Бурни времена" - впечатляваща по обема си мемоарна книга, която издаваме по случай 77-годишнината от кончината на цар Борис III. Автор е кап. Коста Скутунов - адютант на Царя в продължение на осем години. В периода 1920 - 1928 г. морският офицер е част от близкото обкръжение на монарха и това му позволява да научи, а впоследствие и да разкаже, редица неизвестни на широката общественост истории. Като автор той си поставя за цел да разкрие истинската роля на държавния глава в обществения живот и да разсее някои от появилите се във времето неверни твърдения и митове. ... |
|
|
Двуезично издание на български и немски език. ... "Скъпи читателю, за мен поезията била е и винаги ще бъде ИЗХОД. Изход, който води от моето сърце към твоето." Любомир Левчев "В памет на големия български поет и приятел Любомир Левчев." Руска Симеонова ... |
|
|
Цанко Серафимов ни поднася своята Лествица, която също се състои от 30 поетични стъпала по 12 стиха и звучи като откровение, а тъй като се появява след кончината на сродна душа, аз я чувствам и като реквием, трагичен и същевременно отвеждащ ни към духовните простори. Тръгналият по пътя на вярата не бива да обръща главата си назад - "с думи и мисли, с вяра дълбока в Светата троица / само добро ще твори и умът ти, и твойта десница." Струва си да извървите трънливия път, подет от поета - всъщност той ни поднася една от най-силно въздействащите изповеди в християнската поезия. Георги Цанков ... |
|
|
"Драги читателю, В ръцете си държиш книгата Войната с персите написана от Прокопий Кесарийски. Използвано е изданието: "Procopii Caesariensis Opera omniaRec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962 – 1963. Том 2: De Bello Persico, De Bello Vandalico; Том 3: Historia arcana". Превод на руски език е направен от известния учен в областта на социално-икономическата и политическата история на Византия от IV - VI век проф. др. Александра Алексеевна Чекалова (1 януари 1943; Улан-Уде, СССР - 5 май 2017): "Прокопий Кесарийский. Война с персами. Война с вандалами. Тайная история / Пер., статья, комм. А. А. Чекаловой. ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"Кирил Кадийски не казва като Декарт - никой преди мен, тъкмо обратното, той знае като Паскал, че смисълът е по-скоро бленуване, което упорството би одобрило. Оттук и повторението, формалният стремеж, рамката на сонета, която странно окриля бунта, като приглушена радост, като оная краткотрайност на мечтите, подобна на хрущенето на шумата под стъпките в гората. Този гръко-славянски глас, който знае как да свърже Балканите със средиземноморска Европа чрез своята сияйна култура и пламенна поезия, зазвучава силно, вдъхновява и завладява слушателя, както правеше навремето неговият сънародник - великият бас Борис Христов: ... |
|
|
"Напоследък все по-често се улавям, че мисля за всички онези малки истории, много лични и откровени, на които съм ставал неволен свидетел или са ми били доверявани по една или друга причина. Ако беше възможно, дори бих си направил нещо като хербарий от тях, защото споменът, както е доказано, е жив, докато някой го пази някъде в себе си. Тези малки откровения, подарени ми през годините, съм съпреживял по свой начин, докоснали са ме и са ме развълнували. Те ме връщат към точно определени места, моменти и хора, които са ги споделили с мен." Илия Михайлов ... |
