"Свирих Свирих на твоя глезен, китара. Музиката без звук бе твоето изражение. Ноти чрез моите устни го променяха. Бах и Бетовен застинаха подобно облак над нас." Лъчезар Лозанов ... |
|
Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание. И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество ... |
|
"Ще започна стиховете по хронологичен ред. Както съм ги писала, година по година, първо най-старите, до ден днешен. Акцентът на моите стихове е предимно любовта, любовта не просто като любов на жена към мъж или на мъж към жена, любовта към приятелите, към света, към дадено място, към дадено събитие." Румяна Генкова Повелителят на душата Като буен огън гори ми душата. Като силен вятър свисти ми главата. Тичам във гората, стъпвам по тревата. Богата е земята, пълна е душата. Искам да тичам, да хвана зората, но от любов подкосяват се краката. Искам да пея, да викам, но от любов пресъхва ми устата! Искам да ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
Двуезично издание на български и руски език с избрани стихове и проза. ... Юнна Петровна Мориц, един от най-значимите световни поети през последните повече от шест десетилетия, е родена на 2 юни 1937 година в Киев. Предците ѝ, както много други евреи, са били изгонени от Испания преди векове, живели са в Германия и накрая са се установили в Русия. Баща ѝ е имал две висши образования - инженерно и юридическо. Работел е като инженер в транспорта. Майка ѝ е вършила много неща - давала е уроци по френски и математика, била е медицинска сестра, занимавала се е с художествени занаяти, била е дори дървосекач. ... |
|
Фентъзи приключение, което ще ви отнесе в облаците. В свят на магии, интриги и летящи градове. Високо над земята се носи Елидор - летящ град, чиито жители са надарени с крила, а искрящи дворци и храмове хвърлят сенки върху тесните улички. Там въздухът е пропит с магия, интриги и тайни. Мей произлиза от аристократичен род. Тя е наследница на трона на Елидор и най-бързият Пепелен воин. Но когато кралят умира, магическата руна на властта не отива при нея, а за всеобщо изумление я получава мистериозният Луан - отлъчен от обществото търговец на тайни от най-бедната част на града. Против волята си, Мей трябва да го обучи да ... |
|
Продължението на "Изворът на женската сила". Тя владее четирите стихии - огън, вода, въздух, земя - които дават на жените: Сиянието на страстта Прелестта на любовта Крилата на свободата Силата на увереността ... От столетия жените са предавали - от уста на уста, от майка на дъщеря - тайните техники на съхраняване и засилване на женската енергия. Тази, която е знаела тайните и е умеела да използва своята енергия, е притежавала невероятна мощ. Мъжете били готови да дадат живота си за една нощ с такава жена - мъдра и интуитивна, могъща и всесилна, съединяваща силата на всички стихии. Тя приема света такъв, ... |
|
Девет ключа Измислена идилия във златна клетка. Красива птица със завързани криле. Изтръгнат звук, от песен неподета шепти в старинна чаша, магия за едно сърце. Бушува огън в мраморна камина. Мълчи дворецът със залостени врати. Любов заключена със девет ключа. Все търси процеп, за да отлети. Радостина Дианжело ... |
|
Силвия Кристъл е автор на нашумялата трилогия "Плътта на пеперудата" и "Ловът на пеперудата", на романите "Довереникът", "Сезонът на лунатиците", "Играта на слепците", "Булевардът на лъжите", "Сърца от пепел", "Сласт", на трилърите "Анонимус", "Лявото око на Рембранд" и др."Макар и мъчително, преглеждането винаги е пречистващо.""Близостта не е в сливането на телата, а в единението на душите. В преплитането на мислите, в припламването на желанията, в преследването на мечтите.""От най-силните удари ... |
|
Главната героиня Дамяна е на преклонна възраст. Тя е жрица на дома, свято привързана към обичаи, двор, роднини. Заедно с мъжа си построяват хубава къща, в която обаче щастието не се заселва за дълго. Тя е принудена да живее под един покрив със своя внук Нойо, който отхвърля житейските ценности. Против волята ѝ разпродава имот, създаван от поколенията преди него. Една мечта осмисля съществуването му - да замине за чужбина и да забогатее. Когато идва тоя час, съдбата обаче решава друго... Небесен огън представлява колоритна картина на нашето съвремие, видяно през погледа на неуспели хора, които обаче са съхранили в ... |
|
Продължението на Зората на Оникса. ... Пророчество, вещаещо смърт. Жертва в името на любовта. Острие, носещо светлината. Арвен Валъндейл изгуби всичко в огъня на войната. Надеждата, която съхрани, и любовта, която позволи да покълне в сърцето ѝ, бяха смачкани от предателството на един мъж - Кейн Рейвънуд. Младата жена би искала да го забрави, да се посвети изцяло на новите си способности и на разкриване на тайните на пророчеството... Но не може. Съдбата е повелила двамата заедно да търсят Слънчевото острие - единствения артефакт, способен да спре възхода на злото и да го унищожи. Арвен знае, че тя е онази, която ... |
|
Книга за мечтите, които стават реалност, ако им се отдадеш изцяло, с цената на всичко останало."Ангел в нощта е история, изпълнена с блясък, слава, тъга и радост, но най-вече с доброта. Защото авторът Пламен Тотев е не само издател, на когото можеш да се довериш, но е и поет (макар никога да не признае това пред света). Да правиш добро, е проявление на висшата сила, която управлява живота ни. Да поддържаш огъня на знанието, изисква безсънни нощи, пропуснати мигове на забавление и невинност, на каквато само децата се наслаждават. Пламен Тотев ни кара да се завръщаме към синьото лято на тази невинност не само чрез ... |