"Бележитият наш военен историк полковник Александър Ганчев (1878 - 1944), автор на капиталния труд върху история на войните на Третата българска държава днес е почти напълно забравен. Комунистическата власт след 1944 г. не само го ликвидира без съд и присъда, но и забранява историческите му съчинения, включени в списъците с т.нар. "фашистка литература". В тази книга читателите ще се запознаят с неговия труд за Междусъюзническата война, включен като самостоятелен раздел в двутомната му история. Авторът съумява само на няколко десетки страници да обхване всички важни въпроси, като заделя значително място ... |
|
|
Стенна карта на събитията от Балканската и Междусъюзническата войни. Размер на картата: 140 x 100 cm. ... |
|
|
В този роман е изобразена Междусъюзническата война от 1913 г., която се оказва крушение за България и първа национална катастрофа - българите загубват националния си идеал за обединение. Документално-историческият роман Крушението е третата книга от епичната пенталогия Възход и падение на Пелин Пелинов, която няма аналог в българската литература и е уникален художествен факт в българската духовност, а писателят е съвременен класик и уникално литературно явление. ... |
|
|
Капиталният труд на полковник Александър Ганчев съдържа четири книги: Сръбско-българската война; Балканската война 1912 - 1913 г.; Междусъюзническата война 1913 г.; България в Първата световна война. Как България е воювала за националното си обединение със своя политически и военен потенциал, научаваме от фактите и анализите, представени от един от най-добрите български военни историци и публицисти между двете войни, пряк свидетел и участник в събитията. Историята на последната война на Третото българско царство - участието във Втората световна война - Александър Ганчев не написва. Той е убит веднага след ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Тази книга има за цел достъпно и вярно да запознае широката публика с истинската роля на Русия в нашата история. Проследявайки, най-важните моменти в развитието на България от Освобождението през 1878 г. до наши дни, проф. Ева Соколова стъпва на стабилна документална основа, за да открои истинските цели и намерения, които руската империя - била тя Царска Русия или СССР, винаги е имала по отношение на българската държава. Освен, че развенчава митовете и идеологемите, настанили се в общественото съзнание - "кат Русия няма втора... тя е нашата опора", книгата показва как през всичките ... |
|
|
"Бойна история на Десети пехотенъ Родопски полкъ" обхваща историята на един от най-славните полкове в българската армия от неговото създаване през 1885 година до 1942 година. Наречен още "полкът на пробивите", заради ключовата му роля при превземането на Одринската (1913 г.) и Нишката (1915 г.) крепост, както и на укрепената линия "Маргрит" (1945 г.), той ще запише със златни букви името си в нашата военна история. Създадена в края на 30 -те години на ХХ век, настоящата история разказва с неподправено родолюбие за героичната борба на българските войници от Хасковско, Харманлийско, ... |
|
|
През май 1913 г. стотици хиляди българи в Източна Тракия празнуват освобождението си. Само месец по-късно радостта им се превръща в кошмар. Докато българските войници се сражават и умират на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат мирното население на гонения и изтребление. Стотици хиляди наши сънародници бягат, изоставяйки дом и поминък, десетки хиляди, сред които жени и деца, са зверски убити. Трагедията е огромна, но някак си остава в сянката на Първата национална катастрофа. Пет години по-късно книгата на проф. Любомир Милетич Разорението на тракийските българи ... |
|
|
Хиляди българи не биха съществували днес, ако двама големи народолюбци - Павел Милюков и духовникът Стефан, по-късно Софийски владика, не бяха спасили дедите им, бежанци в Цариград по време на Междусъюзническата война. Тогава, ангажирани по настояване на Милюков и секретаря на екзархията Стефан, два руски парахода дни наред превозват безвъзмездно бежанците до българския бряг... Кой е Павел Милюков? Академик, професор-доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционнодемократичната партия в Русия през 1905 г., неин лидер до смъртта си, публицист и голям борец за Истината, но почти непознат днес за България. ... |
|
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
|
Тома Николов Христов (1863–1946) е свещеник в Македония. Деец на ВМРО. През Първата световна война е свещеник в 5-и полк към 11-а пехотна македонска дивизия. След края на Междусъюзническата война се оказва нежелан в Македония и е принуден да замине за България."Кардиограми" е продължение на неговите спомени от правнучката му Славея Балдева. Тъй като спомените му секват в навечерието на новата война, тя се опитва "да опише нещата от негова гледна точка: "да вляза в кожата му и да видя света от това време с неговите очи". ... |
|
|
"Още от най-древни времена гърците високомерно и презрително са наричали другите племена диви варвари! Даже за прочутия Демостен древна Македония е била варварска държава, а нейният цар Филип II. Македонски - варварин и негодник, който произхождал от страна, от която не могло да се купи дори и един свестен роб! Дълги години търсих някакво обяснение за тази гръко-византийска наглост и надменност, докато варваризмът на гърците над мирните българи по време на Междусъюзническата война ми отвори очите и тогава окончателно се убедих, че гърците са наричали другите народи варвари, само и само за да прикрият собствения си ... |
|
|
Дневник на военния кореспондент - 1913 г. ... Критичните дни на България е дело на чешкия журналист Владимир Сис, който прекарва Балканската война като кореспондент на вестник Народни листи и често пише своите статии на фронта, на метри от бойните действия. От лице с чисто служебни задължения, чехът се превръща в пламенен защитник на българската национална кауза, а България става негова втора родина. Началото на Междусъюзническата война го заварва в София. Сис е свидетел на терора, който мирното население търпи от бившите ни съюзници, и на леещата се в европейската преса антибългарска пропаганда, подхранвана от Белград ... |
