"Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия." Лудвиг ван Бетховен Запознайте се с Лудвиг ван Бетховен, музикалния гений, страстния артист, композитора, от чиято душа музиката се създава. Остава в музикалната история като революционер и първопроходник на музикалния романтизъм. Какъв човек би могъл да създаде божествените мелодии на Лунната соната? Да роди драматичния глас на Петата симфония? Да композира Одата на радостта в последното движение на най-известната Симфония №9? Още от ранна възраст проявява музикалните си заложби и е обучаван от баща си Йохан ван Бетховен и от композитора и ... |
|
|
През 1968 г. в София е създаден първият хор на момчетата. Идеята на основателката Лиляна ТОДОРОВА е да се разчупи традиционния за България модел на хорово музициране. Хорът на софийските момчета бързо се утвърждава и съвсем естествено заема мястото си в музикалния живот. Особено плодотворни са годините след 1989 г., когато негов диригент става Адриана БЛАГОЕВА. За някои проекти, А. Благоева се обръща за сътрудничество към водещи изпълнители, както е в случая с тази програма: Ирена ПЕТКОВА - мецосопран, Николай МОЦОВ - тенор, Йоанис КЮРЦОГЛУ - контратенор и Николай ПЕТРОВ - баритон. Изданието на “ГЕГА НЮ” включва две ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Една увлекателна и мъдра история за приятелството, верността и храбростта, за крадците на времето и малкото момиченце, което с помощта на костенурката Касиопея минава през невероятни приключения и преодолява тежки препятствия, за да върне на хората откраднатото време, да възстанови гласовете на звездите и красотата на часовете-цветя. За да може щастлива отново да слуша в захлас безкрайните истории на своите многобройни приятели и да празнува заедно с тях с възторг и прегръдки - чак докато старите звезди се скрият от небето. ... |
|
|
"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |
|
|
С таланта на психолог и умел майстор на прозата Йозеф Рот разказва затрогващата история за пропадането на един почтен човек в среда от мошеници, търговци и дезертьори, където е трудно да се живее според закона и правото. ... |
|
|
Една история за времето след Първата световна война. Как се променя ежедневието на хората и как те започват да се делят сами помежду си. ... В центъра на този роман е Габриел Дан, завърнал се след края на Първата световна война и три години на плен в Сибир. Намерението му е да продължи своя път към дома, но се нуждае от финансовата помощ на богати роднини. Той се настанява в хотел "Савой" и се сближава с хората, живеещи на горните му етажи, които трудно успяват да платят наемите си и са принудени да залагат онова, което имат. Опознава и богатите гости на хотела, които среща всеки ден. От плен се завръща и ... |
|
|
В образа на младия лейтенант Лозе, който след края на Първата световна война припечелва своя хляб като домашен учител, Йозеф Рот като пророк посочва пример за цяло формиращо се поколение от хора, които дълбоко разочаровани и неориентирани, се превръщат в доброволни съучастници на десния радикализъм със своя краен национализъм и антисемитизъм. Първият роман на Йозеф Рот излиза през 1923 година малко преди несполучилия опит за преврат на Хитлер в Мюнхен, като изпреварва действителността и така превръща автора си в пророк. ... |
|
|
В книгата са събрани разкази и новели от австрийския белетрист Йозеф Рот. ... Марсел Райх - Раницки нарича "Легендата за пияницата светец" една от най-хубавите легенди, които са сътворени през ХХ век. Наред с нея в този том са включени и други творби - от ранната новела "Бунтът", които някои смятат за истински исторически роман, до последната "Левиатан" за търговеца на корали Нисен Пиценик. Навсякъде Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, ... |
|
|
Къде сме ние? Кои сме? Кои бихме могли да бъдем? Ние сме тези, които винаги сме очаквали! Всичко в нас и около нас се променя, няма значение дали го искаме, или не. Енергиите във Вселената трайно се променят, което видимо влияе на Земята, климата и човешкото поведение. Все повече хора разбират, че нашите модерни общества и стопански системи са достигнали тавана на своята естествена издръжливост. Старите структури са разклатени. На много места има демонстрации, въстания и граждански войни. Възникват все повече организации, които се стремят да отстранят икономическите и политически грешки, а самата политика напълно се е ... |
|
|
Антихристът е тук. Не идва с огън и мълнии, а с машини, пари, безверие и безразличие. Йозеф Рот пише Антихристът в изгнание - през 1934 г. във Франция, малко след като е напуснал Германия заради възхода на нацизма. Този текст е смесица между манифест, молитва и предупреждение, както и среща между вярата и отчаянието на автора. Това е неговата страстна реакция срещу новите идоли на времето - техниката, войната, безбожието и тоталитаризма. Антихристът е гневно и пророческо есе - вик срещу духовния разпад на Европа и загубата на човешкото лице на света. Рот осъжда новите богове на модерността - прогреса без съвест, ... |
|
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
|
Имате ли и вие чувството, че средствата за масова информация често ви манипулират и лъжат? Тогава сте като повечето хора. Доскоро тази целенасочена манипулация на гражданите с изкусни пропагандни техники беше презрително отхвърляна от водещите медии като поредната "конспиративна теория". Сега обаче един вътрешен човек разбулва онова, което се случва зад кулисите. Днес журналистът Удо Улфкоте се срамува от дългогодишната си работа за Франкфуртер Алгемайне цайтунг. Преди да разкрие тайните мрежи и скрити ходове на властта, авторът си прави последователна самокритика. Той за пръв път признава как е преиначавал и ... |
