"Право и модерност" - за кое право става дума и какво е това право? За човек, школуван в юридическа традиция, такива въпроси са забранени по подразбиране. Няма нищо "по-очевидно" от това, че правото е това, което е. А и за разлика от други социални феномени, този може да бъде посочен с пръст. Буквално. По думите на френски професор от Сорбоната от началото на XIX в. там не се преподавало гражданско право, a Code Napoleon, т.е. въпросът с емпиричната наличност на правото е ясен - това са дългите поредици от томове, съдържащи законите и кодексите. Прегледът на историческата традиция обаче показва, че ... |
|
Това е проект за литературна история, ползваща и изкази извън езика на/за литературните творби, или - литературна история, пресичаща полета на нелитературни дискурси. Генеалогията превръща миналото в пейзаж от множество лични истории, частни истини, възел от страсти. Истеричното е дори там, където мислим, „че няма история - в чувствата, любовта, съвестта, инстинктите". Точно тук, според Фуко, зейва различието между традиционната история и генеалогията, която не пренебрегва детайлите, държи на случайностите, оживява забравените неща, за да открие потеклото им, взира се в полумрака на времето, за да съзре проблясъка на ... |
|
Златната епоха на селячеството. ... Докато съветският комунизъм и връзката му с модерността са широко изследвани, аграрният експеримент в Източна Европа е изместен в периферията на историческия анализ. В това сравнително изследване Александър Тошков разкрива историята на аграризма след Първата световна война и изследва мястото му като алтернативна модерност на капитализма и комунизма. Опирайки се на богат архивен материал, тази книга изследва транснационалните връзки между парадигматичните случаи на България, Югославия и Чехословакия, както и Международното аграрно бюро в Прага, разкривайки противоречия и премълчавания в ... |
|
Сборникът съдържа материали от Националната научна конференция в памет на изтъкнатите възрожденски дейци, представителите на Одеския литературен кръг Елена Мутева (1829-1854) и Димитър Мутев (1818-1864) на тема: "Елена и Димитър Мутеви: ранните пътища на българската модерност" (София, 21 ноември 2014). Научният форум във връзка с годишнина от смъртта на Елена Мутева, поетеса и преводачка с ярко присъствие сред жените авторки през Възраждането, и на д-р Димитър Мутев, безспорен авторитет сред българските дейци в културни средища като Одеса, Болград и Цариград, стана повод да се мисли наследството/наследяването ... |
|
Мода и модерност в българската литература от 20 -те и 30 -те години на XX век. ... Това е книга не за модните вещи на човека от междувоенните години, а за волята му да конструира и усъвършенства себе си, за неговите успешни или неуспешни опити да се утвърди като модерен субект чрез модния образ и жест. Разглеждат се български литературни интерпретации на Париж, кабарето, карнавала. Поставя се въпросът за художественото присъствие на денди, танцуващия човек и скучаещия човек. Изследването стъпва на широк набор от текстове, принадлежащи както на "високата", така и на популярната българска литература от 20 -те и ... |
|
Българските think-tank и глобалните мрежи за влияние ... Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия? Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност? Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България? Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски ... |
|
"Монографията Вярващ, но не религиозен. Български контексти на холистичната спиритуалност е изследване върху проблематика, пронизваща различни аспекти на съвременната социалност, които Теодора Карамелска подвежда под рубриката ново омагьосване на света в късната модерност, с алюзия за един процес в ранномодерната епоха, който Макс Вебер обозначава като религиозно разомагьосване. И ако при Вебер религиозното разомагьосване е решаваща стъпка в рационализирането на света, поета по-късно от интелектуализирането чрез науката, то новото омагьосване набелязва метаморфози на религиозното поле, оставали дълго време ... |
|
Проф. Пламен Антов изследва прочутата Алекова творба по начин, по който никой досега не го е правил, в книгата До Чикаго и назад - отвъд пътепис. Към генеалогията на Бай Ганю. Само пътепис ли е До Чикаго и назад? Отивайки на Световното изложение в Чикаго през 1893 г., не се ли озовава Алеко на един друг, съвършено нов материк - но не в пространството, а във времето: в антиутопичния нов свят на бъдещия ХХ век, светът на една нова, постхуманна технологична реалност? От друга страна, случайно ли образът на Бай Ганю се ражда тъкмо там, в Америка, на световния панаир? И не по-малко - в един строго литературен, жанров аспект ... |
|
Борбата за бъдещето на човека на новата граница на властта. В този шедьовър на оригиналното мислене и изследователска дейност Шошана Зубоф предлага поразителни прозрения за явление, което тя е нарекла "надзорен капитализъм". Залогът не би могъл да е по-голям: глобална архитектура за модификация на поведението заплашва човешката природа през XXI век точно така, както индустриалният капитализъм е деформирал природата през XX век. Зубоф много живо разкрива последиците, докато надзорният капитализъм напредва от Силициевата долина към всеки сектор на икономиката. Огромно богатство и власт се трупат в зловещите нови & ... |
|
"Идеята да се напише история на Варна през изминалите десетилетия е подхващана многократно, приемана е много пъти с ентусиазъм, но също толкова пъти не е споделяна и осъществявана. Създавани са различни екипи и колективи от специалисти в области от праисторията до нашето съвремие. Те се разпадаха по правило още при обсъждането на плановете за работата, най-често поради разногласия между отделните специалисти или поради невинаги обективната оценка на възможностите. Като отчита голямото предизвикателство, настоящото издание, като първо по рода си, поема всички рискове и отговорности да бъде подложено на строг и ... |
|
Книгата с автор доц. д-р Ирина Генова е резултат от изследванията ѝ, реализирани и представяни в българска и международна среда. Обектът на изследване е познанието за модерното изкуство в България от края на XIX век до Втората световна война и неговото формиране в художествена критика и ранните истории. Целта на разработката е да дискутира разказите за модерното изкуство у нас до средата на XX век. Наред с това има амбицията да предложи от днешна гледна точка различни перспективи към произведения, изложби и критически текстове в изкуството от модерната епоха в България, без да налага дисциплиниращ дискурс на ... |
|
"Философията е рационално действие. Неин единствен инструмент е разумът, дирещ мъдростта. Затова е дейност, присъща само на човека. Аристотел хвали Сократ, че въвел като основен философски инструмент търсенето на общото и същественото в нещата, което бива обединено в тяхното "понятие". Понятието изразява същността на изследваното. То е концентрирана дефиниция. Тя, казва Аристотел, определя нещото според неговия род и видовото му различие. Така се различава от представата, описанието, метафората и т.н. Работейки с дефиниции и понятия, философията изгражда аргументи и заключения. Силата на аргументите е ... |