Моята София и други образи е светъл поглед към човешкото очарование на София. Картинна книга за възрастни, в която главни герои са обикновените хора и дребните жестове, които издават техния характер - или просто задават настроението на мига. В своята книга художничката Вяра Бояджиева вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети... и с чар. Истинско богатство от образи - дума, разбирана както в художествения си смисъл, така и в разговорния, като този е голям образ. Това не ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Поезията на Вселената в очите ти започва там, където науката изнемогва. Тези стихове са родени в подземията на полузабравения сън; в дома на съпреживяната болка; в лабораториите на колективното неосъзнато. До второ нареждане не съществува по-велико събитие от човешкото съзнание с цялата му ужасяваща правдоподобност. Чрез човека Вселената мисли за себе си. Заради човека жълтото е жълто и звездите намигат. В лицето на тази почти безкрайна отговорност не ти остава нищо друго, освен да се родиш в смъртно тяло и да го осъзнаеш твърде рано. Ако това те утешава, било е писано да стане. Сега опитай да отречеш физическата реалност ... |
|
|
Възможно е почитателите и познавачите на творчеството на Симеон Радев да бъдат изненадани от четвъртия том от поредицата "Неиздаван ръкопис", защото в него рядко се говори за история и политика. "Силуети и портрети из литературата и изкуството" е своеобразен преглед на българския културен живот от първата половина на XX век и неговите най-бележити представители, с голяма част от които авторът е бил близък приятел: писателите Елин Пелин, Кирил Христов, Александър Балабанов, д-р Кръстю Кръстев, Пейо Яворов, Г. П. Стаматов, П. П. Славейков, Данаил Крапчев, Димо Кьорчев, Трифон Кунев, Димитър Бояджиев, ... |
|
|
"Капитализмът" не е последната дума в човешката история. На България и на света е необходимо модерно социалистическо дълголетие. Новите леви в Европа, включително Българската левица, възраждат социалистическата перспектива. Радикалният капитализъм може да бъде победен само от настъпателен радикален социализъм. "Лявото крило бе моето идейно-политическо убежище в рамките на все по-одесняващата партия... БСП вместо да въздигне Бузлуджа на Еверест, я превръщаше в една демагогска поляна за епизодично веселие. Нужна беше Нова Бузлуджа, нова лява енергия, нова лява партия...""Българската левица е ... |
|
|
"През последните пет години пред погледа ми преминаха много ръкописи, нови книги и текстове - поезия и проза, които рецензирах, журирах, подбирах. Имах възможност да се докосна до различни творби на визуалното изкуство, изпълнени с различни техники, дигитални изображения, скулптура и фотография, включително гранични форми, в които вербалните и визуалните изразни средства се съчетават - както в класическите хайга и илюстрация, така и в много експериментални проекти, дело да един, двама или повече автори. Търсех и намирах доброто, ценното, оригиналното в творбите, които попадаха пред погледа ми и исках това тяхно ... |
|
|
Завладяващ роман за четири връзки. Четирима мъже един след друг срещат необикновена млада жена и от този момент нататък вече нищо не е същото. Четирите годишни времена и Стела - неизменно присъстваща като пети сезон в живота на всеки от тях. История за невъзможна връзка, за компромисите в името на любовта, за прекрачването на граници, за силата на ревността, за семейните отношения и израстването на едно момиче, разказана в обратна хронология от последната ѝ среща до голямата ѝ любов, с която винаги е бил сравняван всеки мъж в живота ѝ."Имах усещането, че не ми се иска да се откъсна от текста, ... |
|
|
"Много от филмите, анализирани в книгата повдигат теми, които нямаше да бъдат обсъждани публично, ако не бяха новаторските усилия на поколения аналитици - например темата за инцеста, травмата и войната като насилие, а не като героизъм. В този смисъл киното съществува и благодарение на усилията на аналитиците. На свой ред филмите са моделирали публичния образ на психоаналитиците чрез въвеждането им като персонажи. Както често става, тези двама връстници са направили много за взаимното си развитие и моето вярване е, че нито един от двамата не би бил същия, ако не растеше и не се развиваше под непрекъснатия поглед на ... |
|
|
"Това е топъл разказ, не много дълъг, в който все пак се описва цял един живот, благодарение на изповедта на авторката. Най-ярко охарактеризиран е образът на Паулина, главната героиня. Въпреки че е крехка и понякога прилича на кукла, с която времето и хората си играят, прехвърляйки я грубо от място на място, от едната и от другата страна на границата, тя си остава борбена и силна жена. Годините, прекарани в София, са най-хубавото време от живота ѝ и въпреки болезнената раздяла с роднините от село, са от голямо значение за нея. Те ще бъдат извор за нейната сила и самоопределяне, разчитайки на себе си. Гордост, ... |
|
|
И съдбата му с антропософското общество. ... "Че пътят на Рудолф Щайнер не беше лек, а извънредно труден, не бива да учудва нито един от неговите сериозни ученици. Приемането на антропософията - нека да се замислим върху това - срещна съпротивата на тогавашните членове на Обществото; същото се отнася и за почти всички души, увлечени в антропософското движение, отнася се и за нашите собствени души! Моята книга, следователно, косвено разглежда затрудненията, пред които сме изправени всички ние." Герхард фон Бекерат ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
