Ленард Коен и неговата голяма любов."Скъпа Мариане, аз вървя съвсем малко след теб, достатъчно близо, за да те хвана за ръката. Старото ми тяло се предава, както се предава твоето, писмото за освобождаване вече е на път. Никога не забравих твоята любов и твоята красота. Но ти знаеш това. Няма нужда да казвам повече. Приятно пътуване, любов моя. Скоро ще се срещнем. С безкрайна обич и благодарност, твой Ленард."Подателят на това писмо е Ленард Коен, световноизвестният композитор, поет и певец. Получателката - норвежката Мариане Илен, неговата голяма младежка любов, музата на неговия живот. А годината е 2016-а, 44 ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Истината за битката с килограмите. ... "Аз съм Деси и съм дебела! Знам, че тази дума ви удря като излишен килограм върху, надявам се, нормалното ви тяло, но аз предпочитам да наричам нещата с истинските им имена. Вие знаете ли нещо за живота на дебелите? Знаете, че изглеждат зле. Може би често не ги забелязвате. Може да се чудите защо не отслабнат. Може би не ви пречат, а може би ви отвращават. Може би не сте се замисляли за тях и техния живот. Не сте и длъжни. Нас обаче ни има. Хиляди, милиони сме. И ставаме все повече. В тази книга ще прочетете моите лични разкази, свързани със затлъстяването ми. Ще узнаете ... |
|
Когато животът се променя за миг... Уна Кели Уебстър е редакторка в престижно нюйоркско издателство. Омъжена, с две деца, двайсет и пет годишният ѝ брак се разпада, когато след като организира отпразнуването на сребърната си сватба в луксозно шато във Франция, съпругът ѝ Чарлс внезапно съобщава новина, която срива до основи грижливо подредения ѝ свят. Съсипана, Уна решава все пак да пътува до Франция без Чарлс, но малко след пристигането ѝ в очарователното градче Мий-ла-Форе светът спира своя ход заради пандемията и пътуванията са забранени. Изолирана от близките си и изплашена, Уна понася още ... |
|
Тази книга не разказва приказки. Разказва истински истории - такива, които се случват в училище, в съблекалнята, в чатовете, в главите на момчетата. Приятелства, предателства, натиск, първи чувства, страхове, загуби. Всички, което си мислиш, че се случва само на теб - се случва и на Крис. А между мачовете, съблекалнята и един мистериозен чат с име Братството - може да откриеш нещо важно: че да бъдеш себе си е напълно достатъчно. Книга за момчетата, които търсят себе си. И за родителите, които искат да ги разберат. В книгата е използван шрифта Adys, който е предназначен да улеснява читатели с лека до средна степен на ... |
|
Книгата не е антикапиталистически манифест. Критичното отношение към идеологията на свободния пазар не означава отхвърляне на капитализма. Въпреки неговите проблеми и вътрешни ограничения вярвам, че това е най-добрата икономическа система, която човечеството е изобретило до този момент. Аз критикувам една конкретна разновидност на капитализма, която доминира през последните три десетилетия, а именно капитализма, основан на свободния пазар. Това не е единствената форма на капитализъм и със сигурност не е най-добрата както показват въпросните три последни десетилетия. Тук бих искал да демонстрирам, че има начини ... |
|
Фабиана Бианки - известна швейцарска авторка на криминални романи, представя най-новата си книга в Милано. По време на премиерата от публиката скача мъж, който твърди, че писателката е откраднала биографията му. Мъжът е неин страстен почитател и се казва Паоло Фриволи. В разразилия се скандал той заплашва Фабиана Бианки със съд, а продажбите на книгата ѝ скачат главоломно. След тълпящите се пред писателката за автограф последен застава Паоло Фриволи. Докато разговаря с него, Фабиана Бианки усеща силна сексуална възбуда, която я ужасява. На кого и колко е платила за историята му? С този въпрос Паоло Фриволи я ... |
|
Едно предизвикателство, една лудост и сладко ли е да откъснеш забранения плод? ... Всеки има тайни, които не иска да бъдат разкрити. Излизайки наяве, те нараняват. Понякога някого, когото обичаш, понякога и теб самия. Но може ли една тайна да остане завинаги такава? Възможно ли е да имаш отношения с двама братя и те да не знаят? Да си изживяла голяма любов с единия и после да отидеш при другия? Да се надяваш бившия да не каже на брат си? Можеш ли да живееш в постоянен страх да не разкрият тайната ти? ... |
|
"Преди да се събуди, Врабеца сънувал. В съня си ходел из приземния етаж на Шанхайската консерватория. Минал край стая, където цигулари били строени като статуетки на витрина, после стигнал до помещение със седем рояла, възправени като могъщи дъбове. Отпуснат в леглото, Врабеца се почудил дали хер Бах някога е сънувал Шанхай. Отметнал завивката и се изправил. Къщата била пропита с музика. Забравил си чехлите и подът го захапал с ледени зъби, но той продължил към кабинета на баща си. Вратата била открехната и музиката се изплъзвала през пролуката. Врабеца пристъпил в стаята. Татко Цин седял на нисък стол пред грамофона. ... |
|
Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев. От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда цели ... |
|
Всички интимни и семейни взаимоотношения се подпечатват с чистосърдечно и звучно "да!". Тази дума е езиковият израз на любовта, който си даваме един на друг, когато решаваме да заживеем заедно с друг човек. Именно тази дума искат да видят децата – и новородените, и осиновените – в очите и лицата на родителите си като вид обещание, че винаги ще са до тях. Често обещаваме пред самите себе си да направим всичко по силите си, за да спечелим "да"-то на отсрещния и почти също толкова често рутината на ежедневието изтиква това обещание на заден план. Постепенно моето "да" престава да е дар, който ... |
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
Неделята е време, което отделяме за човека до себе си или за любимите си занимания. Ден на щастието, защото можем истински се наслаждаваме на свободата да бъдем онези, които сме всъщност - без маска и без грим, без необходимостта да правим компромиси с начина, по който виждаме света. Всички дни ще се казват неделя е книга, която се чете на един дъх. Авторът умело съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, за да остави сюжетната линия интригуваща до самия край. Животът се състои в нашето минало, което с времето ни кара по-щедро да ценим настоящето. Сега и тук са думи от важно значение, тъй като ... |