Международен бестселър от Карстен Йенсен. ... Карстен Йенсен (1952) е роден в Марстал на датския остров Ерьо. Баща му е моряк от старата школа, капитан на товарно корабче, където като ученик Карстен получава първите си уроци по мореплаване. За разлика от баща си, той обожава да чете и компенсира слабата си физика със самотни интелектуални занимания. След като завършва литературознание в Университета в Копенхаген, започва работа в датския ежедневник "Политикен" и бързо си създава репутация на социален коментатор с остър поглед за слабостите и грешките на управляващата класа. Йенсен добива популярност през 90-те ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
|
"Цял живот се опитвам да разказвам за нещата от живота така, че те да бъдат смислени и красиви. Поне по-леко поносими. Защото баналната действителност - сегашната и тази зад нас - обикновено е грозна и тъжна. Мисля, че една от основните разлики между животните и човека е възможността му да изобразява въображението си. Все едно дали рисува, пее или пише, или пък се преструва на сцената. Човечеството много рядко вижда няколко слънчогледа така, като ги вижда Ван Гог. То не чува птичето сипка така, както го е чул Бетовен. Това са техни версии на строгата, май непроменима или поне неразбираема за нас реалност. Дълбоко ... |
|
|
Отвори очи. Мъртвите не се страхуват от нищо. 2019 г. Когато социалната работничка Джакс се прибира от работа, заварва няколко пропуснати обаждания от сестра си Лекси. Джакс подозира, че тя отново е изпаднала в някой от маниакалните си епизоди, и затова пренебрегва неспирните ѝ опити да се свърже. Но на следващия ден разбира, че сестра ѝ е мъртва - удавила се е в басейна в имението на баба им. Джакс пристига в "Спароу крест", за да погребе сестра си и да прегледа вещите ѝ, и открива, че Лекси е разследвала историята на семейството и имота им. И колкото по-дълбоко се заравя в записките на ... |
|
|
Разкази ... „Фасовете на София По онова време на масови спортни изяви най-дълги фасове имаше само в София. Навсякъде дълги фасове! Двете момчета гледаха земята като златотърсачи. Тези две момчета бяхме аз и той – Велата. Бяхме се научили да плуваме бътерфлай в басейна и като провинциални герои ни заведоха на състезания да победим всички в столицата. Той беше опитен пушач и живееше в махалата. Махалата се гордееше с нас. Ние щяхме да я представляваме на републикански шампионат по плуване за пионери. Цяла нощ пътувахме. Бяхме убедени, че ще победим всички в нашата дисциплина. Не се знаеше само кой от двамата ще бъде първи ... |
|
|
"Поздрави от синята палатка" събира 95 от най-ценните ми срещи със света. Това не е пространен пътепис, а калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура… От Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ - тези пътешествия ще ви отведат в домовете на велики писатели и на обикновени хора. Ще ви разкажат за богове с плетени шапки и за страховити затвори, за ... |
|
|
Отваряте стихосбирката и стъпвате на облак, политате през редовете, потъвате в илюстрациите, търсейки себе си в строфите. Красиви думи. Красиви рисунки. Дълбоки. Истински.Човечни. И любов - каквато често я изпиваме. Тази книга доставя наслада с естетиката си и е малко бижу, достойно да украси всяка библиотека. Тя размества емоционалните пластове и ни прави по-мъдри, по-силни и по-истински. Ще четете и препрочитате, търсейки стих, който най-много да ви докосне, ще се взирате в илюстрациите, за да намерите любимата си и ще се връщате отново към книгата, както се случва с всяка добра поезия. Ще четете и препрочитате, ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията, драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |
|
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова, ... |
|
|
Как да се научим да преосмисляме възгледите си в нашия бързопроменящ се свят. Интелигентността днес не е достатъчна и дори понякога е вредна, защото ни кара да се вкопчваме в това, което знаем и което сме. По-голямо значение има способността ни да преосмисляме и да се отказваме от наученото, защото вече не е валидно, и дори от досегашните си възгледи, ако вече не ни служат. В ежедневието си обаче предпочитаме комфорта на увереността пред дискомфорта на съмнението. Вслушваме се в мнения, които ни карат да се чувстваме добре, вместо в идеи, които ни карат да мислим добре. Виждаме разногласията по-скоро като заплаха за ... |
