"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Бертолт Брехт беше изключително надарен писател, който пръскаше във всичко създадено зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и да дадат плод след време. Желанието му беше да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това "сократовско начало" изпълва цялото му творчество. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова сила. И ако съвременниците само предполагат какво е значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му." Лион Фойхтвангер ... |
|
|
Бертолт Брехт е роден през 1898 г. в Аугсбург и умира през 1956 г. в Берлин. През войната е бил емигрант в Дания, Швеция, Финландия, САЩ и Швейцария. Създател е на театър "Берлинер ансамбъл". Автор на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават не само ранните му ... |
|
|
"Още ли сте в мрежата? Още ли ви де-лийтват, блокират и ънфрендват? Изключете Уиндоуса. Дръпнете пердето от прозореца. Събудете се за света, в който живеете. Излезте навън и го вижте. Погледнете хората в лицето. Заврете носа си в проблемите на другите. Прегърнете някого. Направете си свой "фейслук". Не сте ли виждали каква жива людница е наоколо... Защо се мръщите бе, хора? Защо мислите за утре? Днес има кой да ви целуне, ако няма - има на кого да се зарадвате, ако няма има красив звук, който да чуете, ако няма - можете да видите светлината, можете да усетите, че сте тук, че светът ви въздейства и с ... |
|
|
"Да говоря за Шекспир и за това какви богатства е внесъл този син на ръкавичар в човекознанието и какво съкровище от поезия е разсипал за нас, не му е мястото тук, макар че казано в негов стил ний знаем: всеки влюбен е винаги готов безкрайно да говори за своята любов... Но лекият тон настрана, за мен многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети наистина беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и в частност на театъра ни." Валери Петров ... |
|
|
След запознанство в Tinder Корина и Дейвид попадат под карантина. Оказва се, че момчето, което им е донесло пици, бивш колега на Корина, е заразено от ковид. Сега бившата келнерка и плахият учител по музика Дейвид остават затворени за 14 дни в дома на Дейвид. Хаотичният начин на живот на Корина опъват нервите на вегана Дейвид, който обича реда. За сметка на това тя му помага обаче да осъществи контакт със съседката си, която той харесва, макар че този факт я натъжава. Защото 14-те дни, които тя прекарва заедно с Дейвид опъват преди всичко нейните нерви. При това се оказва, че карантината може да бъде и продължена, защото ... |
|
|
Плешивата певица, Носорог, Столовете, Урокът и Кралят умира, събрани в настоящото издание, са най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йожен Йонеско. Първото издание на сборника в България, в превод на Бояна Петрова, датира от 1999 година. Плешивата певица е дебютната пиеса или "антипиеса" на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър Ноктамбюл и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в ... |
|
|
"Искам да направя много филми, за да се превърне и моят живот във филм" - това е мотото на световноизвестния филмов режисьор Райнер Вернер Фасбиндер, което го ръководи по много интензивния му творчески път. Наред с 44 филма обаче той създава през краткия си живот и 9 оригинални театрални пиеси, които се играят в целия свят и го превръщат в един от най-поставяните немски драматурзи след войната. Някои от тях по-късно той сам превръща във филми, посрещнати с много голям интерес. Сега всичките му пиеси се представят за пръв път пред българския читател. По този начин издателство Блек Фламинго Пъблишинг отговаря ... |
|
|
Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
|
Настоящата камерна пиеса на Клаус Трьогер, която е в сгъстена форма, показва безизходицата за хора, които живеят в избрания от самите тях затвор на междуличностните отношения, за да подскаже, че истинско освобождаване от този затвор обаче няма. Ребека, една отегчена, интелигентна, заможна дама над четиридесет, преживява различните фази от своя живот и разочарованието от семейната си връзка не в конфронтация със съпруга си, а на кушетката на своя психотерапевт. Той е целта на нейната агресия и крайно потиснато състояние, на нейните интелектуални и еротични предизвикателства. В кабинета на терапевта се появява и Аманда, ... |
|
|
Изданието съдържа произведенията Осемдесет и девет думи и Прага, една изчезнала поема. ... "Ирония. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата "истина" е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. ... |
|
|
Петер Хандке е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на над десет романа, на повече от петнайсет драми, на разкази и новели, на множество преводи, на многобройни есеистични текстове и литературна критика. Автор на филмови сценарии, които режисира сам или работи заедно с Вим Вендерс. Учил е право. Писател е на свободна практика и е добре познат на читателите и зрителите в целия свят не само като творец, но и като човек с активна гражданска позиция, която невинаги среща одобрение. Пътува по света, живее в Австрия, Германия, Франция, САЩ. Носител е на над двайсет авторитетни литературни и филмови ... |
