"Следобедът беше превалил и всички от дневната смяна си бяха тръгнали. Редакторът на вечерното издание тъкмо бе пристигнал - беше си свалил палтото, жилетката, яката и вратовръзката, бе запретнал ръкавите си до лактите и си бе разкопчал тирантите - готвеше се за работа. На вратата боязливо се почука. – Влез! - извика редакторът Красива млада госпожица с умоляващи сини очи и елегантен кок на тила влезе с навит на руло ръкопис в ръка. Редакторът го взе и мълчаливо го разгъна. Беше стихотворение и той го прочете с приглушен глас и конвулсивно потрепване на челюстта, което се дължеше на обстоятелството, че говорния му ... |
|
"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове." София Несторова Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през ... |
|
Книгата Капанът на нарцистичната връзка описва интимните отношения като стратегическа игра, плод на ума на нарцистичния персонаж игра на власт, контрол и влияние, движени от неумолимите сексуални пориви в човешката личност. Една извратена концепция, изградена постепенно и методично, за да формира механизма на зависимостта, в която партньорът ще бъде трайно впримчен, като своевременно бъде лишен от възможност да се защити. Участието му е ръководено от нарцистичната личност през основната част от тези взаимоотношения, докато не загуби окончателно връзка със собствените си инстинкти, самосъзнание и преценка за реалността. ... |
|
В Евразия срещу НАТОстан, Пепе Ескобар ни отвежда на едно бурно пътешествие през вихрещите се пясъци на определящия сблъсък на XXI век. От древните Пътища на коприната до съвременната война на икономически коридори, Ескобар рисува ярка картина на свят в преход, където старият ред се разпада и нова, многополюсна реалност се бори да се роди. Със своята безупречна комбинация от историческа проницателност, дълбока културна признателност и остър геополитически анализ, Ескобар изобличава базирания на правила международен ред на Запада като измама, която е просто димна завеса за Империята на хаоса, за да продължи совите вечни ... |
|
Как се променя хегемонията на Запада в един нов световен ред, основан на многополярност и суверенно равенство? Отслабва ли либералната хегемония? Очертаването на бъдещите геополитически линии поставя ли света в правен вакуум между ред и хаос? Това са въпроси, разгледани в дълбочина във Войната в Украйна и Евразийският световен ред. Украйна е разгледана като разделена страна в разделена Европа. В книгата украинската война е симптом на рухващия световен ред, в който експанзионизмът на НАТО е важен компонент от либералното господство на Запада като основа за либерално-демократичен мир. Вместо това, посочва авторът, тази ... |
|
Андрей Мартянов е експерт по руските военни и военноморски въпроси. Той е роден в Баку, СССР през 1963 г. Завършил е Военноморската академия Киров и е служил като офицер на кораби и щабна позиция на Съветската брегова охрана през 1990 г. В средата на 90 години на миналия век се премества в Съединените щати, където работи като директор на лаборатория в търговска аерокосмическа група. Той често пише блогове в Спомени за миналото (Reminiscence of the Future) и е автор на книгите Загубата на военно надмощие (Losing Military Supremacy), (Истинската) революция във военните дела (The (Real) Revolution in Military Affairs) и ... |
|
"Паметта за българските бойни знамена постепенно избледнява и се слива с общите събития, характерни за дадената епоха. Затова не трябва да се забравя, че всяко едно от тях, участвало във военни действия, заедно със своите адютанти и пазители, е било ням свидетел на всички радости и военни несгоди: слънце, дъжд, кал, пушечен и оръдеен огън, лапавица, падане, ставане, атака, вълчи капани, ръкопашен бой и т.н. Развяващото се знаме е давало кураж на малодушните да последват своите командири с командите "напред!" и "на нож!" в една обречена, а за някои може би последна, атака. Под "музикалния ... |
|
"Родена 1943 г. в София. Завърших приложни изкуства и това беше моята професия. Бях ръководител на художествено ателие. Работех в Младежки театър и там се пенсионирах като помощник-гримьор. През 1970 г. се омъжих за актьора от сатиричния театър Иван Обретенов - Батето. Имаме 2 момчета. Малкият Данаил Обретенов стана актьор като баща си. Поезия започнах да пиша пред 5 години (на 77 години). Вълнуват ме душата и философията." Марийка Обретенова ... |
|
Исторически, политически и международни аспекти на доктрината за национално освобождение и държавно обединение на южните славяни. Идеята за федерална държава на всички южни славяни и развитието на югославската идея в държавна сръбска доктрина през XIX век е фокусът в разказа в Югославската идея. Авторът проучва трансформацията на югославската идея в държавна доктрина на Кралството на сърбите, хърватите и словенците в началото на XX век. Но преименуването на новата държава в Кралство Югославия и налагането на концепцията за един народ с три имена не заличава етническите противоречия. Сръбско-албанските, сръбско- ... |
|
Сред пепелта на един умиращ свят, Алената намира писмо, на което пише "Изгори преди прочитане." Така започва невероятна кореспонденция между двама вражески агенти във война, простираща се през необятните граници на времето и пространството. Алената принадлежи към Агенцията - една необичайна технотопия. Лазурната принадлежи към Двора - едно огромно съзнание, вградено в цялата органична материя. Миналото и на двете е изцапано с кръв, а бъдещето на всяка не може да съществува заедно с това на другата. Те нямат нищо общо - освен факта, че те са най-добрите и са сами. Сега това, което започва като самохвалство на ... |
|
"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
|
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". Книгата е продължение на "До всички момчета, които съм обичала". ... Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка. Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват. Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, ... |