От самото начало трябва да кажа, че това не са приказки за послушните и възпитани момичета, които никога не кривват от пътеката, когато отиват на гости при баба си. Подкачайки по пътя си в своите памучни дрешки, с кошница, пълна с кифлички, сладко и сметана в ръка - каква нужда могат да имат такива момичета от предпазливост? Това по-скоро са истории за момичета с ботуши, издръжливи като сърцата им, които са подготвени здраво да ги затегнат (и ботушите, и сърцата) и да излязат навън в търсене на онова, което желаят. Подобно на Братя Грим и Шехерезада, Роузи - груба, модерна малка червена шапчица - ни разказва истории за ... |
|
|
Един ден на улица "Пюртеляш" котките накараха околността да стене със смразяващо кръвта мяучене. На улица "Пюртеляш" в сграда, наречена "Пет Севим" се случваха странни неща. Зад завесите на петстайната, с пет прозореца сграда "Пет Севим", в която живееха пет странни човека, престанаха да се случват странни неща. Дошлите от света на духовете написаха там пет странни истории. Пардон, написаха шест истории. Има още една за доктор Самими и неговия дневник. Да видиш дневник насън е знак за това, че ще прочетеш хубава книга. Насън ако се види дневник или се чете "Пет истории за ... |
|
|
Добре дошли в Последното измерение. Свят, който бе отреден на Живота и добродетелите... И който безмилостно падна в плен на завистта, властолюбието и порочността. Качества, присъщи на онази човешка раса, в която всеки индивид стои на границата между вътрешните си светлина и мрак. Скар е пробуден след смъртта си, за да служи на деструктивни сили. Живителната му енергия е поддържана от злата природа на Зеления камък и от спомените, които воинът получава. В тях Скар е насилник и престъпник. Ето защо воинът решава, че макар да е извършил безброй безчинства в миналия си живот, е длъжен да тръгне по пътя на принципите си. Кръв, ... |
|
|
"Думите ѝ станаха предизвикателство за мен, макар и казани само по телефона, не лице в лице. Писах тази книга (документален роман) с любов и упорство. Събирах всичко - от архиви, книги, сборници, преса. Пишех, триех, пренаписвах. И точно, когато мислех, че съм я завършила, попаднах на разследването за катастрофата с Ту-134. Болката беше такава, сякаш загубих близък човек. Но това беше нужно, за да завърша портрета ѝ - плътен, жив, истински. Коя беше Жулиета Шишманова? За възпитаничките си - строга, но обичана. За колегите - революционер с визия. За България - жената, която изведе страната ни на ... |
|
|
Тази книга е пулс. Понякога бърз, а друг път едва доловим, но винаги в ритъма на сърцето. Весела Люцканова говори за любовта без украса и илюзии, до болка и с оголена душа. В историите ѝ има истини, които болят, копнежи, които не стигат до целувка, и сънища, в които една жена се събужда като Шехерезада, а заспива като Джуд. Това са удари по стените на самотата, извикани в тишината на несподеленото. И после идва ИИ (изкуственият интелект), който те изслушва, утешава, дори е жури на литературни конкурси. ИИ не ревнува. Не закъснява. Не си тръгва. Но и не може да те прегърне. А как се влюбваш в него? Весела ще ви ... |
|
|
Весела Люцканова е автор на над 30 книги - романи, разкази и новели. Носител е на наградите за разказ "Сребърният пръстен" и "Голямото читателско жури", както и на 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата. Носител е и на наградата за съвременен роман на изд. "Хр. Г. Данов" за романа "Щъркели на леда". През 1989 г. получава престижната европейска награда "Еврокон-89" за цялостно научно фантастично творчество, връчена й в Сан Марино от международното писателско жури. Преведена е на много езици. През 1993 г. става носител на наградата "Гравитон" за добро ... |
|
|
Със силата на смерч любовта изтръгва Ева от родната България и я повежда по пътищата на генната памет, през хилядолетните ценности, застрашени от рухване, до предчувствието за катастрофа, надвиснала над човечеството. Далечна северна земя е сцена на екзистенциалните вълнения на жената - съпруга, майка, артист, гражданин на света, с разнообразните му предизвикателства и обрати, характерни за второто десетилетие на XXI век. ... |
|
|
"Книгата От хаоса на преживяното. С даровити и бездарни, макар и дълбоко лична, не е само спомени, не е и само пътуване към едно непознато за младите време, тя е врата към неговия дух, към хората от плът и кръв, които са живели, чувствали, творили в този половин век. Написах я с желанието да свържа моето поколение с днешните, а и с бъдещите, в едно органично изживяване. Може би някои от имената ще са непознати за младите, но всички те имат свое значимо място в съвременната ни българска литература. Много си тръгнаха без време от този свят, но, слава богу, оставиха ярка следа в нея. Кои са те - ще научите от прочита.& ... |
|
|
Това е книга за любовта, онази любов, голямата, истинската, понякога единствената. Любов с много отблясъци: майчината - мека лунна прелест, забравената - лумнал огън в бурята, зрялата любов към рода и земята, щедрата - към свои и чужди. Безусловната любов, която приживе споделяме и раздаваме, и която ще ни пренесе отвъд в обятията на напусналите ни любими. Първата, със силует на кокиче, последната - с аромат на зрели смокини, любовта, която поболява или лекува, която дава живот или го погубва. Тя прекрачва граници, стопява религии, Бог е един, както и да се нарича, не признава философии и различия на кожата, хора сме и ... |
|
|
Ежедневни практики за радост, усмивки и благополучие. В книгата ще откриеш 80+ позитивни утвърждения, които са написани с доза реализъм на разбиращ и подкрепящ език. Точно така, както би трябвало да си говорим сами на себе си! Като на най-добрите си приятелки! Нали, точно така си говорим всеки ден."Вярваш ли в силата на положителните утвърждения? Ако отговорът е не, спокойно! Не си само ти! И аз дълго време имах сериозни съпротиви по темата. Струваше ми се много глупаво и фалшиво... нереално. Докато открих, че мога да ги пренапиша, така че да звучат в унисон с моето виждане по въпроса. Така че в тялото да не се ... |
|
|
Не е ли животът ни един водовъртеж? Върти те, върти те, върти те... и накрая... „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...“ В продължението ли е смисълът? В това да оставиш след себе си следа? По-дълбока или по-плитка, но да оставиш на другите най-доброто от самия себе си. Да се превърнеш в пресечна точка за поколенията, в брод, през който да преминат от твоето време в тяхното. Без да се прекъсва връзката. И също като теб да осъзнаят по-рано или по-късно в живота си, че нито славата, нито властта, нито парите ще им донесат онова пълно удовлетворение от преживяното през годините, ако не са обичали някого повече от ... |
|
|
Красимира Стоева е родена и живее в гр. Пловдив. Завършила е бакалавърска степен по "Социология" и магистратура "Бизнес комуникации и връзки с обществеността" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Има специализация по "Журналистика". Със своята проза е печелила литературна стипендия на ИК "Пигмалион" и награди от национални конкурси. Първата ѝ книга е сборник с фантастични разкази "Снежните пясъци на Хира" (ИК "Аргус", 2008), а една година по-късно излиза първият ѝ роман "Уроци по грим и горчив шоколад" (ИК "Хермес& ... |
