Сборник "Пиеси" съдържа нашумялата "Да се провреш под дъгата", която се играе в София и Пловдив и която е била спряна от комунистическата власт след 13 представления през 1967 г. Тук е включена и "Комунисти" - документална творба, разказваща истинските истории на български партизани и комунисти, която не е била допусната до сцена, защото гласовете на идеалистите от 40-те години не са се харесали на властниците от 60-те. Знае се, че отношението на държавата и цензурата към драматургията на Георги Марков става основна причина той да напусне България и да продължи кариерата си в Лондон, ... |
|
Сто и десет годишнината от Балканската война е повод да се върнем във времето, когато светът е учуден от дързостта на българите да се изправят срещу една империя, разпростряла се на три континента. Само за три седмици те се озовават на 40 km пред Златния рог в името на събирането им "под обща държавна стряха". "Разплатата с вековния враг" е толкова изненадваща, че дори специалистите по Ориента не могат да схванат духовната сила на освободителната мисия спрямо "поробените братя отвъд Странджа, Родопите и Рила". Тя вдъхва вяра в собствените сили със страховитото "Напред! На нож!" и ... |
|
"България е в безпрецедентна ситуация на Избори до дупка. Аз ги предрекох още преди 4 години. Затова реших да излезе тази книжка. При това, много от негласуващите чакат българския Орбан, за чиято политика съм писал обилно. На тридесет и петата година от падането на Берлинската стена, Европа отново се променя. В Америка битката е на живот и смърт. Война или мир: Харис или Тръмп!? Бонус за читателите: историите около завръщането на Царя през 1996 г." Георги Марков Георги Марков е роден в София през 1950 г. Завършил е право в СУ Св. Климент Охридски. Работил е като главен юрисконсулт в Столичната община и ... |
|
Ново издание на романа. ... Обяснимо е, че романът, предрекъл неизбежното сриване на тоталитарния свят, не е бил допустим в тогавашните условия. В началото на 60-те години буренът на тоталитаризма е задушил напълно цветовете на демокрацията, съветският империализъм е удавил националния дух, а мракобесието стъпква всеки кълн на съвестта. Но се намира един писател, който има смелостта и куража да оповести, че хората на словото и духа могат и са длъжни да променят историята.Романът на Георги Марков "Покривът", описващ наистина случила се трагедия от 60-те години на XX век, не е бил допуснат за издаване тогава, а за ... |
|
"Колкото повече натрупвам годините върху раменете си, толкова по-често се връщам в незабравимото детство, когато малкият човек с широко отворени очи опознава разнообразния свят. Приседнали пред кръчмата или бръснарницата на площада в Калофер, старите бойни другари често се отнасяха върху крилете на спомените към младините през войните в редиците на 28-и Стремски пехотен полк. Аз слушах с любопитство за техните героични и съдбовни приключения, но когато поотраснах и започнах да чета внимателно учебника по история си позволявах и да задавам уточняващи въпроси. Дядо Стефан ме изглеждаше с добродушно снизхождение и се ... |
|
"Според древните римляни спомените подлежат да бъдат навреме записани за размисъл над поуките: Думите отлитат, написаното остава... Простият помни, а умният записва. Ние българите също подценяваме трайното въздействие на дочутото чрез слуха: През едното ухо влязло - през другото излязло. Гласът на разума обаче не бива да заглъхва и час по-скоро преживяното и премисленото минало трябва да се предаде на поколенията чрез писмени знаци. Ако сме забравили нещо, то заблуждаващо е успокоението, че е било незначително и не си е заслужавало изобщо да го запомним." Акад. Георги Марков ... |
|
"За мен е ясно, че не е възможно да разкажа цялата българска история в броени страници и редове, поради което предлагам основните знания в развитието на историческия процес. Дълго време зад множественото ние се прикриваше неувереното аз и бягството от отговорност. Възможна най-кратката история на България, която трябва да бъде написана само от един човек с всичките ѝ присъщи недостатъци, е оправдана от бързея на времето. Съзнавайки неизбежните трудности на подобно начинание, но същевременно, разбирайки неговата обществена необходимост и народополезност, си позволявам да предложа на любознателните четци история ... |
|
Виктор Орбан е човекът, който през 1989 г. публично призова съветските танкове да напуснат Унгария. Днес той е човекът, изградил ограда на границата срещу ислямизацията на Европа. В Европейския съюз няма друг държавник, който да е с ярко антикомунистическо минало и да е ярък защитник на християнска Европа. За 10 години три поредни мандата е избиран с по две трети от гласовете, а 30 години - за народен представител. Орбан направи чудеса в социалната политика. Намали с 25% режийните за гражданите; даде 33 000 евро за трето дете и 6 години отпуск по майчинство. Страната се сдоби с 1 милион нови унгарски граждани и ... |
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
"Ако Македония с основание е наречена люлката на Българското възраждане, то Добруджа безспорно е изначалната люлка на Дунавска България. Ето защо, когато храбрите български полкове се сражаваха при Ниш, Криволак, Прилеп и Дойран, те не забравяха нито за миг Златната житница, заграбена чрез дипломатически изневери и една военна разходка. Добруджанци трябваше да знаят, че и те са неразривна част от целокупната национална болка. Те самите бяха гинали при Одрин, Чаталджа и Калиманци, за да донесат свободата на сънародниците от другите български области, но се завърнаха в погазените родни огнища. Това обяснява как въпреки ... |
|
"В предлаганата на вниманието на любознателните четци книга не се наемам да се произнеса "от последна инстанция", а се стремя да покажа и докажа, че "Съдбата в Историята" е многолика и не взема пристрастно страната на силните на деня. Тя е в състояние да преобърне благоволението си и да накаже самозабравилите се галеници, както и да подаде ръка на давещия се нещастник, подценил подводните камъни поради привидно тихата повърхност. Ако сме искрени пред себе си и другите, недоразуменията няма да се превърнат в беди. Никой не е надхитрил Съдбата в стремежа да я спечели изцяло на своя страна. Добре ще ... |
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |