Хайнер Мюлер (1929 - 1995) се позовава на Макбет на Шекспир, като не променя линията на сюжета. Немският драматург окрупнява чрез фрагментарната структура на разказа проблема за жестокото лице на краля (водача, лидера, вожда). В тази версия Макбет е по-малко роб на страховете и скрупулите си и повече верен на желанието да превърне живота си в пространство, обитавано от духовете на жертвите си. Макбет според Мюлер предопределя смъртта си чрез смъртта на своите противници. ... |
|
|
В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в Писма до Милена. Милена Йесенска - талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки - е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него. За Кафка тя е жив огън, какъвто никога не е виждал. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. Писма до Милена са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век. Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира ... |
|
|
Мила винаги е знаела съдбата си - че ще срещне мъжа, отреден за нея, и той ще спре дъха ѝ. Все пак гадателките не лъжат, нали? Само понякога пропускат да ти кажат, че ще се сблъскаш с красивия, мрачен непознат, когато бягаш, за да спасиш живота си. В плановете на баща ѝ никога не са влизали съмнителни типове. Мила е била отгледана като принцеса - скъпоценна порцеланова кукла, пазена зад заключените врати на луксозно имение, която ще се омъжи за някое прилично момче от знатно семейство с приказно богатство. Тя никога не е знаела с какво точно се занимава баща ѝ, защо отсъства толкова често и защо не &# ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Кралете на бърбъна". Дж. Р. Уорд e най-продавания автор на "New York Times". ... Поколения наред семейство Брадфорд са известни като кралете на бърбъна. Дългите години благосъстояние им носят престиж и привилегии, както и класово разделение в скъпото имение Ийстърли. От едната страна е династията, която на пръв поглед играе по правилата на добрия вкус. От другата страна е персоналът, който работи неуморно по поддържането на безупречния имидж на Брадфорд. Двата свята никога не трябва да се смесват. За Лизи Кинг, работеща като градинар в Ийстърли, пресичането на тази ... |
|
|
Наблюдавам се отстрани като в добър документален филм - гърча се от скрупули, като че ли искам да се оправдая за нещо, което е разбираемо. Всъщност какво искам да защитя - филмите си от забрава или да долажа, че животът ми не е протекъл напразно? В най-мрачните си мисли относно професията и ползата от нея стигам до извода, че съм преливала от пустото в празното. А колко по-полезна работа бих свършила, ако си останех в училището! Защото документалното кино по онова време по функциите си, не и по съдържанието си, беше елитарно изкуство. Не цялото, разбира се, но това, което ние, няколкото донкихотовци, правехме. А то ... |
|
|
"До последен зъб" е дебютният роман на Тео Чепилов след серия разкази, куп филмови и телевизионни проекти, сред които "Под прикритие", "Домашен арест" и "Дъвка за балончета", и безброй съмнителни житейски решения. Книгата е сатира на постапокалиптичния жанр, пропита с ирония и издържана в характерния и натурален гонзо стил на автора, който предимно свързваме с култови градски истории. "Това не е киберпънк - това е панелен пънк!", твърди авторът, а ние му вярваме. По традиция всички прилики с действителни лица и събития са напълно нарочни. Какво ще се случи, ако в един ... |
|
|
Книгата е продължение на "Копелето" и е част от поредицата "Придворната дама". Превод от датски - Мария Николова. ... Константинопол, 1570 г. Пленената френска придворна дама Мадлен дьо Мондидие е отведена в Йени сарай и е продадена на султан Селим II, за да стане част от тайния му отряд от убийци - легендарния Отряд на Полумесеца. В продължение на година тя преминава през тежко обучение в изкуството на убийството. Постепенно калява тялото и духа си и от фина благородничка се превръща в сурова убийца, която обича новото си занимание и високо цени способностите си. Мадлен се посвещава на призванието си ... |
|
|
Книгата е продължение на "Империята на ангелите". ... Джеймс Блекбъри е познат на читателите у нас с двата си криминални трилъра - "За да възкръснеш, трябва да умреш" и "Империята на ангелите". "Зениците" той написва осем години след излизането от печат на романа "Империята на ангелите" и е всъщност нещо като негово продължение. Главният герой и в двете произведения е Сид Макнамара. В новата творба на автора той получава оръжие, чиято сила не му е позволено да осъзнае докрай - "Зениците". Оръжие, което е с възможности да преобразува материята в енергия, и да я ... |
|
|
По действителни събития. ... "Събирачът на дневници" е интригуващ роман, които разказва една история за вината, осъзната и неосъзната, за любовта, която търси истината, и за равносметката, която всеки прави в края на своя живот. Това е историята на няколко жени, които неочаквани обстоятелства срещат в различни етапи от житейския им път. През 2013 г. една бивша актриса е открита мъртва в собствения ѝ апартамент. Няколко дни след тази неочаквана смърт, един млад издател получава първия от серия анонимни ръкописи. Единственото общо между тези своеобразни дневници е, че в тях се споменава за кабаретната ... |
|
|
Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите - затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс - брилянтна стратегия ... |
|
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
|
"Воден от своето амплоа винаги да търся новото в моите литературни занимания, и в тази книга оставам верен на себе си. Както и в моите книги Противоборство, Преображения и Еквиваленти, тук използвам и елементи от физиката и математиката за акцент на моите неща. По-специално внимание заслужават последните 45 епиграми от втората част. Те са от друг порядък и форма: първият ред на същите е само с една ключова дума. Това се прави рядко в епиграмното творчество, защото изисква по-голямо творческо усилие в търсене на подходящия акцент. От така променения словоред идеята е само една: епиграмата да запази своята ... |
