Стихосбирката Тъга е първата поетична книга на авторката Елена Ботева. Нейното въображение и детското в нея са това, което са ѝ помогнали да напише приказките за деца Откраднатото слънце и Сивата гора. Лято В роса се разгръща деня и в роса се къпят цветята, слънцето топло с лъчи ги огрява, ярки усмивки безброй подарява. В морския бряг се разбиват вълните, те с лекота дълбаят в скалите спомените от отминалите летни дни - пълни с веселие, глъчка и сълзи. Елена Ботева Илюстрациите в книгата са дело на Румен Сомов. ... |
|
|
Историята, легендите, митовете и културата на древните народи на Мексико и Централна Америка - от ненадминатия календар на маите до величествените пирамиди. Открийте изумителната история на древна Мезоамерика и постиженията на нейните народи - от ненадминатия календар на маите до величествените пирамиди, от всяващите трепет градове до мащабните търговски мрежи, от писмеността и изящните изкуства до астрономията и математиката! Запознайте се със загадъчния свят на мезоамериканските митове и легенди - от сказанията за сътворението и първите хора до преданията за богове и богини! В тази книга ще намерите и вълнуващи ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Помниш ли, тогава бяхме в планината, ти си бе закичила със цветя косата, Слънцето към залеза вече се отправяше и звезда-вечерница нежно ни задяваше... Нейде над върхарите на тъмните дървета сърпа на Луната светна на небето... Бухал във гората някъде забуха, стреснал тишината, поначало глуха... Още се страхувах аз да те целуна, всеки бор вибрираше нежно като струна, вечерният вятър в стволовете стройни свиреше мелодии от горските усойни... След това в оная запустяла хижа огънят разпален сенките ... |
|
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
|
*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Стихотворения. ... Атанас Капралов е роден на 13 юли 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, главен редактор на вестник "Ориент експрес", общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания, директор на Драматичен театър "Апостол Карамитев", председател на СНЦ "Компакт арт" - София и др. Автор е на стихосбирките "Нежен скитник", "Завръщане в слънцето", "Голота", "Дамгосан", "Жив и свободен", на книжките за ... |
|
|
"Атанас Капралов е поет по призвание, чиято многозначна образност и стилистика са ярки и въздействащи. Те покоряват и разтърсват, карат ни да се освестим. Да познаем себе си и света. Да се покаем за своите и за чуждите грехове и да се пречистим на прага на вселенския взрив, който предстои и на който сме обречени по рождение." Йордан Нанчев Поетът Атанас Капралов е роден през 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, уредник в дом музей "Пеньо Пенев", общински съветник и председател на ... |
|
|
Символиката е една от основните особености на средновековната поетика. На познати, реални образи се придава иносказателност и чрез тях се обясняват нагледно и поетично абстрактни понятия, добродетели, пороци, религиозни норми. В средновековните творби символите винаги са свързани с духовното.Много от тях имат древен произход, но християнската епоха ги преосмисля. Връзката с античността се запазва повече в народното творчество и в апокрифите. Старобългарските писатели познават добре схващанията за символите и употребата им в по-старите християнски литератури. В техните произведения, където са използвани широко, проличава ... |
|
|
"Александър Бъчваров е майстор на импресията и на късия разказ. Увлича читателя с богатството на езика, с тънката си наблюдателност, с умението си неочаквано в края да ни постави пред проблемите на днешното общество в името на бъдещето. И ако поезията е сълза, то прозата му е самият плач... Бъчваров изследва причините за плача - умиращия живот в селата, патриархалния бит и добродетели, и изстрадва залеза им." Здравка Маслянкова "Миниатюрите на Ал. Бъчваров са като онези горски цветя, които сте виждали по планинските поляни, в които колкото повече се вглеждате, толкова повече красота откривате. Авторът... е ... |
|
|
От автора на "Мъжка страна", финалист за "Man Booker". ... "Понякога отсъствието на татко ме притиска като дете, седнало на гърдите ми..." Нури е съвсем малък, когато губи майка си. Сякаш нищо не може да запълни празнотата, оставена от смъртта в притихналия апартамент в Кайро. И нарушена едва когато баща и син срещат Мона - неустоима в жълтия си бански край басейна на луксозен хотел в Александрия. Щом Нури я вижда, околният свят изчезва. Но красавицата се влюбва в бащата, а по-късно се омъжва за него. Щастието на двамата наранява момчето и у него се заражда абсурдната мисъл, че иска баща му ... |
|
|
Там, по някаква вита пътека, между разцъфнали дървета, между хубави зелени ливади, прошарени от цветя, минават връстниците на Ян Бибиян, момчета и момичета, мили, хубави, чистички, с блестящи и добри очи, с книжки в ръка, отиват на училище. По-нататък трудолюбив орач държи ралото, пори мъжки земята и пее... По-нататък малко селце, осветено от слънцето... а по широкия път... върви майка му, скръбна, сломена и шепне името на пропадналото си дете. - Майко, майко! - викна Ян Бибиян с всичка сила и протегна ръце към нея, ала нейният мил образ се отдалечава и изчезва. Там, горе от една висока планина се спуща човек и кара ... |
