Една вълшебна нощ във Валенда! Падат снежинки. Пристигат покани. Празнично вълшебство е обзело столицата на Меридианната империя. Една невероятна и специална вечер. Скарлет Драгна планира грандиозно тържество за града. Донатела пък търси съвършения подарък. Джулиан изглежда смайващо красив в зелено. А Легендата... Е, истината е, че Легендата не обича Големия празник. Тела все пак таи надежда, че един идеален подарък ще промени мнението му. За нещастие, все още не е успяла да го намери. Днес обаче е Навечерието на Празничната нощ... определено във въздуха витае магия. Добре дошли, добре дошли отново в света на Каравала, ... |
|
|
Книгата няма да разкрие зорко пазени тайни. Целта ѝ е да проумеем най-после, че мъдрите владетели са само в приказките и в сценариите на кукловодите. И че сънят на разума ражда само и единствено чудовища."Очевидно зад завесата бе кипял неуморен труд: след дълго изгнание, през девет земи в десета, в театъра беше върнат Царя. Накичиха го със златотъкани одежди, дадоха му корона и скиптър. Сложиха му и пъдар, да го пази, следи и донася. Царя бе роднина с другите монарси по света и съученик на приказно богатите източни шейхове и те много го тачеха. С тяхна помощ лесно щяха да се върнат ситите времена на мъдрия ... |
|
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |
|
|
"Посетителят" донася на Шмит три награди Молиер през 1994 г.: за най-добър автор, театрално откритие и най-добър спектакъл и го прави известен в цял свят. Музикална версия на пиесата е представена в Лондон. След успеха Шмит напуска университета на Савоя, за да се посвети изцяло на писането."Енигматични вариации", поставена през 1996 г. в "Театър Мариньи" с Ален Делон и Франсис Юстер, и до днес остава най-превежданата пиеса и играна във всички големи театри, включително в Лондон, Берлин, Лос Анжелис, Москва, Токио."Развратникът" е поставена през 1997 г. в "Театър Монпарнас& ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
|
Спомени и анализи. ... Често се пита: Какво всъщност е оперетата? Оперета е малка опера. И още по-точно малка комична опера е оперетата. Но в този театрален жанр навлизат с времето и с развитието му все нови и нови елементи от драмата, операта, балета, водевила, и модерните за всяко време шлагерни теми и танцови ритми. Ето този сбор от много театрални и музикални жанрови съставки създава една еклектичност, която много интелигентни хора не приемат и отричат оперетата. Да, има опасност смесването на едно място на много жанрове да създаде безвкусна пъстрота и глуповато, повърхностно зрелище. Така става само когато тези ... |
|
|
"Между театъра и киното" представлява съвкупност от рецензии, интервюта и драматургични авторски текстове на театралния критик и режисьор Елица Матеева. Рецензиите проследяват театралния живот в България от края на 20. и началото на 21. век. В сборника са включени анализи на театрални спектакли, случили се от 2001 година до 2014 година, които са представлявали основа за дебат и дискурсивна театроведска практика. Рецензиите са свързани както със спектакли от сцената на столичния театрален живот, така и от сцената на театрите във Варна, Русе, Пловдив и др. Кино-рецензиите са посветени на филмови артефакти, които ... |
|
|
Режисьорите в Европейския театър изследва развитието на режисьора от появата му през 70-те години на XIX в. до днес. В книгата са анализирани историческите условия и естетическите причини за неговото формиране, след което хронологично са проследени проявите и трансформациите му в основните периоди на модерната европейска култура. Всеки период е представен чрез определящите го театрални идеи, режисьорски имена и емблематичните им спектакли и постановъчни концепции. Камелия Николова, д.изк.н., е професор по история на европейския театър в НАТФИЗ, професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата към ... |
|
|
Провокирайки театъра: Кама Гинкас режисира изследва гения на един от най-знаменитите, обсъждани и признати от света руски режисьори - Кама Гинкас. Чрез поредица от въпроси и монолози в съавторство с театралния критик и преводач Джон Фридман Гинкас осветява динамиката на творческия процес. Без да предлагат готови формули за успех, оживените дискусии между двамата разкриват пред четящия тайните на един истински майстор на театралното изкуство. Театрали, студенти и почитатели на сценичните изкуства ще открият безценни знания за рисковете, смелостта и изискванията в театъра. Пропит с Метода на Станиславски и вдъхновен от ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
