Второ, подобрено и разширено издание. ... Изданието се отличава с превод от немски език на старобългарски. Съдържа 11 567 ключови думи. ... |
|
В изданието са включени заглавия, свързани с периода от края на 7-ми век (основаването на българската държава) до края на 8-ми век. Втората граница е условна, тъй като целият 8-ми век не може да се причисли към Средновековието. В духовния живот това столетие е преход от стара към нова литература, в него се появяват наченките на ново национално и авторско съзнание. По това време обаче господства ръкописната традиция и дори нови по своята същност творби като История славянобългарска се разпространяват в традиционния ръкописен стил. ... |
|
Четвърто издание. ... В изданието са представени общите закономерности и характерните особености на българската лексикална система в три основни дяла: лексикология, фразеология и лексикография. В тях подробно се разглеждат основните понятия за лексикалната семантика, категориалните и лексикално-семантичните отношения между речниковите единици. Направена е класификация и научно описание на лексиката според нейния произход, сфера на употреба и стилистични особености. Разглеждат се основни въпроси от българската фразеология и лексикография. ... |
|
Драготиният миней е ръкопис от началото на XII в., който е запазен като палимпсест в Драготиния апостол (ръкопис от НБКМ № 880). Той е не само неоценим извор за българския език и за българската книжовност, за старобългарската химнография и старобългарското богослужение, за ранните старобългарски преводи и техните редакции, а и първостепенен охридски извор. Книгата съдържа публикация на текста, изследване на графиката, украсата, правописа и езика, издание на ръкописа с успоредни гръцки текстове и старобългарски текстове от други минеи и триоди, подробен анализ на състава и езика на десетте служби, запазени в ръкописа, ... |
|
Липсата на достатъчно дълги текстове на езика на древните българи оставя и до днес неразрешен въпросът за неговата същност, подобно на повечето такива въпроси, свързани с най-ранната българска история. Версиите за това колко от езика на основателите на Българската държава се е съхранил до днес в съвременния български варират от десетина до десетки хиляди думи според различните изследователи. Естествено стои и проблемът дали този език е бил алтайски, ирански, уралски или нещо друго, както и дали изобщо говорим за един език или за повече езици. В настоящия труд д-р Живко Войников се заема с нелеката задача да отговори на ... |
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова, Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
Охридският миней се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" под № 122. Той е забележителен български ръкопис от 1435 г., който съдържа информация за богослужението в България от X до XV в. Втората част е за месеците януари - август. В нея са запазени редица старобългарски оригинални произведения: "Служба за св. Алексий Човек Божи" от Климент Охридски, "Служба за св. Еразъм Охридски", "Служба за св. Вит, Модест и Крискенция", "Служба за св. Климент Охридски", "Общи служби от Климент Охридски". Книгата съдържа изследване на състава на службите, ... |
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
Укритата слава на народа ни. ... В настоящият труд е представена напълно непознатата на широката публика история на траките. Поднесени са сведения, които сякаш са табу в нашите научни среди. Докато чужди историци и езиковеди смеят да кажат, че първата тракийска държава в Мала Азия е носила името Асува, т.е. Азия, у нас темата не се разглежда, а данните са ясни - дедите ни са хората отговорни за появата на географското название Азия. Неговото значение е страна на конете, страна на коневъдците и първоначално важи за една сравнително малка област, обхващаща Троада, Мизия, Витиния, Фригия - все земи населени от траки. Табу ... |
|
Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Нещо повече, диалектите са много по-стари от литературния език, който се е изградил върху тях през последните две столетия. Трънският диалект, в основата си старобългарски, се е запазил и обогатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Настоящото второ допълнено издание съдържа над 7200 думи от трънския говор с тълкувания и примери за ползването им. ... |
|
Допълнено издание. ... Старобългарски паметник от 1015 - 1016 година. Надписът на Иван Владислав български самодържец е намерен в Битоля през 1956 г. при разрушаването на джамията Чауш, той е използван от турците като строителен материал. Отнесен в музея в Битоля, той все още се съхранява там."През година 6523 (1015 - 1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на ... |
|
"Като републиканец по убеждение, като горещ демократ и революционер, по начало той не е можел да апелира и да иска ръката на монархическите държави. Той е бил не само против османското тиранство, но въобще против всички деспоти на вселената, както са били и неговите последователи Левски, Ботев и пр. Тия именно негови широки принципи го възвишават още повече, тия са, които ще го укрепят да бъде той велик между нас и въобще между человечеството на стотини години. Ако той беше чист патриот в ограничена смисъл на тая дума, ако той беше наострил своето перо само против едни турци, то отдавна името му щеше да бъде ... |