"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Литературна критика и публицистика ... "Ако трябваше сега да избирам пътя си, пак щях да избера да извървя същия. Беше трудно време на изпитания, на проверки, време на търсения, на падане, на ставане. Аз харесвам сложни драматични времена, защото те приличат много на Космоса - всичко е преплетено и сам трябва да уловиш нишката, за да стигнеш донякъде в твоя Космос." Евтим Евтимов ... |
|
|
Книгата с избрани стихотворения "Подходящият ден" на унгарския писател и поет Имре Оравец е представителна извадка от цялото му поетично творчество, като включва и най-новата му стихосбирка "Умиращо дърво" (2015) и наброява близо 100 стихотворения. Досега на български език от Имре Оравец е публикувана поемата в проза "Септември 1972". "... в крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен живот. В отминали връзки, любови, късания, бракове, разочарования, ... |
|
|
"Без поводи" е последната книга на журналиста Петър Драгиев. "Пиша стихотворенията наистина без повод, за разлика от журналистиката. Но все пак в книгата ми няма нито една случайна рима, строфа, сравнение... Стихотворенията идват при теб, когато им е времето, раждат се спонтанно." Петър Драгиев ... |
|
|
Съставител: Иван Цанев. ... Преселница е книга с избрана поезия (стихотворения и бързописи) на Малина Томова. Съставител е поета Иван Цанев, който включва в книгата и допълнителни бележки за Малина. Книгата се издава в памет на Малина Томова, родена на 21 януари 1950 година. През 2025 -а година Малина щеше да навърши 75 години. Към пощенската кутия Виж, Господ да ме осени със здраве за още малко - дордето вечерта полека се избистря и лъкатуши моята сълза. Земята да е напоена и нахранена и над разумната зеленина малиновият храст да аленее като внезапно разцъфтяло чувство. Прозорците измити да гледат свежо към ... |
|
|
Двуезично издание на български и испански език. ... С "Магистрала номер две" Даниел Калабрезе се утвърждава като един от най-завършените и изключителни поетични творци на нашето време. Неговият сдържан и прецизен изказ е красив, без никога да се поддава на суетата, напомня на течението на безбрежно широко речно устие, чиито води изглеждат неподвижни, но са в състояние да пометат всичко, което се опита да ги спре. Заедно с някои други върхови поетични постижения тази стихосбирка е свидетелство за силата и оригиналността на съвременната латиноамериканска поезия, за нейната впечатляваща способност за обновление, ... |
|
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
Джулай Знам - полунощ отдавна мина. Росата се сипе по пясъка. Вятърът свири на празна бутилка от вино, изпито с приятели. Скоро ще съмне и първият луд във очите ви ще съм аз - посрещачът на Слънцето. Скоро ще съмне и първият дрезгав звук ще е този... Някой ще викне сърдито в просъница: Мани го тоя - пее на вятъра! И ще прегърне жена си. А аз - тази гола китара. Красимир Йорданов "Томче лирика - скромно и талантливо заглавие, от сорта нищо по-малко и нищо повече. Но ти разбирай, скъпи читателю - томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му - ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ... |
|
|
"Слънцето в мен" кани читателите на поетично пътешествие из спомените и мечтите. Там, където всеки от нас пази съкровените чувства, важните случки и безценните хора, които ни правят това, което сме. Тя е книга за мислите и душата, за любимите места и за хората, които ни очакват там. Родени от непосрещнати изгреви и изпратени залези, стиховете тук са уютни като дом и топли като слънчев лъч. "Изключително емоционален и лъчезарен човек съм, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си. Защото е важно какво ще оставим след себе си и какъв пример ще сме за децата си" - казва Мария Иванова. Доказват го ... |
|
|
"Докосването до истински изящното слово е винаги вълнуващо и изненадва. Поезията на Димитрия Чакова поражда точно такова вълнение и изненада. Великолепната образност на нейните стихове идва от дълбоко личното им преживяване - те са интимен и напълно оригинален поглед върху света, отношенията между хората, копнежите и мечтите, които осмислят техния живот. Силата на чувствата в тази поезия е наистина стихийна и силно контрастна с условностите и рутината на всекидневието. Това е най-голямата ценност на тези стихове - те са ново прозрение в състоянието на човешкия дух и човешкото съществуване - изненадващо, красиво и ... |
