Фразеологизмите са езикови единици традиционно, и с основание, определяни като колоквиални. Търсейки отклонения от този стереотип, монографията Фразеологизмите в съвременната българска поезия се насочва към употребата им в текстове, намиращи се на другия стилистичен полюс, а именно - поетичния език. На базата на обилен емпиричен материал, ексцерпиран от стихотворения на Блага Димитрова, Николай Кънчев, Борис Христов, Биньо Иванов и други български поети, се стига до извода, че въпреки етикета колоквиалност, фразеологизмите намират място в поезията и запяват в строен, хармоничен хор с поетизмите, влизат в равната ... |
|
"Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни "за да има" ( и да изговорят егото на съставителя... но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята...) Антологията разчупва модела на "поименно" представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез ... |
|
В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника. "Старият часовник дълго време със секунди времето ни пълни и отчита радости, проблеми със стрелки като големи мълнии. Напоследък вехтите пружини почнаха да чувстват май умора, сякаш всички минали години вече със махалото се борят." ... |
|
"Венци Росманов е лекар хирург, за когото казват, че има златни ръце. Парадоксално е, че човек с такава сурова професия, заобиколен от сутрин до вечер от мъки, страдания, кръв, болести и смърти, притежава толкова чиста, невинна и красива поетична душа. Издателство Захарий Стоянов поднася на читателите новата книга на удивителния човек Венци Росманов - Вълча песен. Тя съдържа освен познатите ни вече сурови, до болка честни, драматични лирически изповеди, които приличат по своята внезапност на изстрели, още и няколко текста, които могат да бъдат определени като философско-есеистични размишления за свръхпредназначението ... |
|
"Като стъклено топче игриво пролетта скочи в сърцето ми - засмя се и ме разсмя. Лудо. После, без да ме пита и много естествено, сипа в душите зелено. А казват, че нямало чудо." Уляна Пачева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
"Притвори я душата не оставяй пролука нека има стени няма да духа няма да чуваш скърцащи гласове нечисти мисли бесове Затвори я душата ключа глътни в теб къща ще расне от отминали дни а ти само бъди само бъди." Ангелина Талева Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" от издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
Боян Ив. Бойчев е роден на 22.07.1971 г. в София. Завършил е руска и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като библиотекар и учител в 93-то СОУ "Ал. Теодоров - Балан". Един от най-добрите състезатели по дълги бягания и маратон в България. Член на редакционната колегия на сп. "Атлетика". Негови стихотворения са публикувани във в. "Български писател" и сп. "Пламък"."Печално е да искаш света красив, справедлив и възторжен, в мечтите си да откриваш. А той груб да е, алчен и безпардонен и затова невъзможен." Из книгата Книгата е ... |
|
"Това е една авторска антология, която колкото и да се опитва да даде обективна картина на процесите в дадена литература за определен отрязък от време, съдържа в себе си и доза субективизъм. Той се проявява в по-малка степен при подбора на авторите и доста повече при селекцията на самите текстове. И това е неминуемо. Що се отнася до самите преводи, ще цитирам един фрагмент от Атанас Далчев: "За да се види дали един превод е художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет, не е нужно да се познава моделът. Белегът за художествеността на един превод лежи в неговата ... |
|
Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
"Румен Марков с артистичен псевдоним Рум Марк е от малцината съвременни поети, които впечатляват с особената параболичност на лирическите си внушения. Миналото е в очите на светците, твърди той - а истината е в кръвта. Може би това е лайтмотивът, който пронизва стихосбирката му "Любов херметична". Това е поезия, която изисква концентрация, вглъбяване и препрочит, за да бъде разбрана и осмислена. Херметичната любов, според автора, е любовта на разбиращото сърце, на съмняващото се съзнание и на непреклонната воля. И може би над всичко на вярата, която не оскъднява, както е писал класикът." Иван ... |
|
Белоснежко И тихо падаше снегът, валеше леко, плътно, безметежно. В преспите се губеше ликът, губеше се всичко в белоснежно. Кой си ти, страннико, изгубил пътя си в море безбрежно? Ела при мен да те прегърна, да те обгърна в нежност. Хвани ръката ми. Виж ме, не съм така далече. Коя съм, чудиш се - тази, която ще те следва вече. В най-тъмната нощ, дълбоко, високо, сега или в бъдеще далечно. Аз те усещам и от тук насетне с тебе ще съм вечно. Ранно утро, преди изгрев Слънце, но се усеща като нощ. Две снежни фигури, поле, вълни и вятър за разкош. Едно начало, среда, край или цяла вечност? Избирай спътника, посоката на ... |