В сагата България Токораз Исто проследява отношението между българския владетелски род Дуло и останалите родове, предвождани от Вокил. Разказва за саможертвите и величието на Дуло, заслугите за създаване и запазване на България, но и за предателствата, които извършват спрямо българската кауза. Днес ние малко знаем за лоялността на кавканския род Вокил, как те заемали престола, но не се възползвали от властта, а чакали владетеля от Дуло, който отново ще възвърне величието на България. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Българинът е щастлив, защото обича народа си и е готов да жертва живота си за него. Жалки са хората, които нямат какво да жертват и заради кого. Те са сираци. Когато няма високи цели и амбиции, човек започва да задоволява низките си страсти. Амбициите поддържат човека жив и създават ред в живота му. Съдбата винаги се усмихва на човека с големи амбиции и високи цели! ... |
|
|
Оренда се е наричала магическата сила, осъществявала една духовна територия (саракт), върху която се съхранявал и развивал българският боен дух. Прабългарските воини чрез определени практики култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът били средоточие на тази сила и знаели тайните за нейното култивиране и управление. Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги натоварил. Бойното умение на прабългарите "Да" също ... |
|
|
Българите имаха високи изисквания към себе си. Те бяха жизнени, любознателни, задълбочени, осъзнати, хора на дълга и честта, които непрекъснато общуваха с орендата и бяха в неразривна връзка с Бог. Всеки един от тях се опитваше да превърне живота си в легенда, достойна да бъде разказвана от тумирите, да превърне Пътя си в мисия. Те бяха българи, светли глави, духовни същества и светеха и грееха, те не бяха луни, а слънца. Книгата е част от поредицата България на Торкораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман. "Канът на българите трябва да бъде могъщ, неговата сила и оренда извират от дълбините на Небето и Земята, но в същото време той трябва да бъде деликатен към болките, горестите и страховете на своите деца - българите. Той трябва да им осигури сигурност, спокойствие, стабилност, самочувствие, мисия и пълноценен, осъзнат живот. Българите предаваха душите си в ръцете на своя баща - кана ювиги, и бяха негови достойни синове." ... |
|
|
В пета част от епоса "Тангра" на Токораз Исто историята продължава с напрегнат екшън, разгадаване на загадки и мистика и кървави битки. Филипопол е останал последен остров на гладиаторските борби в света. Около него се води война между Доброто и Злото. Той обаче е оазис в цялото това море от страсти, насилие и смърт. И в този момент се създава най-доброто гладиаторско въоръжение - трак ди махейрос, и се появява най-добрият гладиатор - Виктор Скевас Масхарис. На него е отсъдено да види гибелта на цяла една епоха и да стане... последният гладиатор. ... |
|
|
Историята не е само знание и факти, тя е и емоция. Ние не бива да смятаме, че като запишем някакви цифри и факти, мисията ни е завършена. Тумирите трябва да помним, че историята или е жива и държи народа буден и борбен, или е безсмислена. Тази наука не може да бъде формална, само регистрираща това или онова събитие. Целта на историята е да съхрани паметта, да поддържа народа жив, да го прави все по-силен, да го подготви и да му осигури бъдеще. Книгата е част от поредицата България на Торкораз Исто. ... |
|
|
България е свята и свещена, тя е сарактът, вместилище на душите на всички българи, живели някога, тя е еманация на духа, честността и справедливостта, тя е мисия и Път, връзката на Бог с хората. Днес трябва да се стремим да бъдем достойни хора, да се уважаваме не заради някой друг, не заради миналото, дори не заради бъдещето, а заради днешния ден, защото ние сме героите, които трябва да преведат българите през живота, да опазим и съхраним духовната, истинска и чиста България. ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Аз ще си лягам - каза игуменката и се оттегли. Кубрат бе сигурен, че тя не бе мигнала през цялата изминала нощ и сигурно наистина бе много изморена. Тялото на българина бе схванато, досега бе стоял напълно неподвижно и мускулите му се бяха сковали. Мъжът искаше да се раздвижи малко, затова, вместо да се отправи към кубикулума, където спяха децата и накъдето тръгна Ситара, предпочете да излезе малко навън, да вдиша чист въздух и да направи лека разходка преди лягане. Когато излезе, той се протегна и прозя шумно и в този момент погледна към звездите. Тези звезди, които бяха досущ като ... |
|
|
Български исторически роман ... "Ето ме. Това съм аз. Ти ме гледаш, но разбираш ли коя съм? Показвам се с цялата си голота пред теб. Показвам се такава, каквато съм. Мислиш си, че съм красива, но не виждаш белезите по тялото ми. Желаеш ме. Искаш ръцете ми, но се пази от ноктите. Искаш устните ми, но не знаеш за зъбите, които са зад тях. Копнееш за любовта ми, но не виждаш ли смъртта? Ето ме. Това съм аз. Казваш, че съм ангел, но бях изхвърлена от Рая. Казваш, че съм Слънце, но вече не съм такава. Казваш ми, че съм сияйна звезда, но всъщност съм много повече. Аз съм пътеводителят на звездите. Аз съм покровителката на ... |
|
|
Български исторически роман ... "Тангра" е поредица от исторически романи, в които авторът на "Ятаган и Меч" е разказал българската история, но не по скучния и недостъпен начин, използван в училищата и от историческата ни наука. Токораз Исто разкрива езотеричната, скритата, дълбоко пазена в тайна и често премълчавана и манипулирана наша история. Начинът, по който Токораз Исто разказва своите истории, може да се нарече „живо слово" или „кинематографичен разказ". Това помага на читателя да съпреживява всички неща, които се случват на героите: да изпитва същите чувства, да яде от храната, ... |
|
|
Български исторически роман. ... Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините които той рисува, струи светлина. Тази светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само то теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към себе си?! Аз вярвам, че да! Нека ... |
