Тялото започва като самоусещане, съзнание за време и за съдба. "Тялото текст" смело нахлува в противоречията на "постмодерната ситуация" посредством самата тъкан на тялото. Проследява промените в подходите, моделите и употребите на тялото и телесността. Откровеността и изразителността на тялото го превръщат в текст на самото съществуване. Като носител на човешко съдържание, на постигнат смисъл и разбиране, анализът показва как тялото от очевидна форма на живота се трансформира в съществен инструмент на културата. То се явява пред прогледа, съблазнява в докосването, променя се във времето и остава ... |
|
|
Александър Сергеевич Пушкин и неговите „Повести на Белкин“ ... Монографията е посветена на писателския дебют на Александър Сергеевич Пушкин. Изследват се историята и поетиката на първата му книга "Повестите на Белкин", мястото в развитието му като прозаик. Аналитично се проследява работата върху всяка от петте новели: "Майсторът на ковчези", "Станционният надзирател", "Господарката селянка", "Изстрел", "Виелица", и зараждането на идеята за обединяването им в общо смислово цяло. ... |
|
|
Текстове на пирамидите са най-древният известен ни сборник с религиозни текстове в човешката история. Те са записани за пръв път в недостъпните подземни помещения на пирамидата на цар Унис от V египетска династия (ок. 2350 г.пр.Хр.) и продължават да бъдат изписвани в пирамидите на следващите царе и царици от VI династия до края на Старото царство. По данните на съвременната наука може да се предположи, че тези текстове са били записани най-малко столетия по-рано, а вероятно в устна форма ги е имало още в края на IV хил.пр.Хр. Текстовете на пирамидите имат изключително значение за изследването на древноегипетската ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Теоретични пространства". ... Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане). Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915 - 1926) от най-интензивната работа на Фройд и - освен че набелязват осови линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата - са чудесен показател за непрекъснато променящото се мислене на бащата основател, който не се отказва да търси истината. "Преходността", "Траур и меланхолия", & ... |
|
|
Съставител: Александър Кьосев. ... Читатели в текста е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели - купувачи на книги, а за казаното по-горе - онова, което литературната теория нарича имплицитен читател. ... |
|
|
Ащавакра Гита е позната още като Маха Гита (Великата песен), а също и като Ащавакра Самхита. Тя не е толкова известна като Бхагавят Гита (Божествена песен) и причината за това вероятно се крие в нейния мощен заряд, който безкомпромисно взривява безкрайните заблуди на човешкото съзнание и го превръща в осъзнато, будно и просветлено пространство. Смята се, че е написана от мъдреца Ащавакра, макар да няма никакви исторически сведения за това. Според една легенда той получил името си от осемте физически деформации на своето тяло. Ащавакра означава "осем кривини" (аща - осем, вакра - кривина). ... |
|
|
"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |
|
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |
|
|
Оказа се, че Руди е полицейски инспектор и че живее в Брюксел. По време на вечерята ми говори за града с горчивина. Престъпността се увеличавала - все по-често групи младежи нападали минувачите посред бял ден в моловете. За нощем да не говорим, вече много отдавна жените не смеели да излизат сами след мръкване. Ислямският интегризъм придобивал тревожни размери; след Лондон Брюксел е станал също убежище за тероризма. По улиците, на площадите все по-често се срещали забрадени жени. Отгоре на това конфликтът между фламандци и валонци се задълбочавал все повече; "Vlaams Blok" имала изгледи да вземе властта. Говореше ... |
|
|
"За влюбването, което е извънмерна еуфория, която няма нищо общо с реалността и затова искаме то никога да не свършва. За любовта, която е едно от най-силните вдъхновения на живота, но не е лесна работа. За онова, което чувстваме, но премълчаваме. За всичко, което бихме искали да изкрещин, когато вече няма кой да ни чуе. За страховете. За копнежите. За срама. За нежността. И за всички останали неща, които доказват, че няма как да се изложиш, когато става дума за любов. За теб." Яна Борисова "Няколко текста за любовта са гласовете и историите на различни мои герои, които изпитват нужда да говорят за любов. ... |
|
|
Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие? Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е ... |
|
|
Приказките са изключително трудни за анализиране, тъй като имат фолклорно (устно) и литературно (писмено) битие, които се различават съществено; предназначени са за децата, но и за възрастните; променят се в зависимост от културната и социална среда и не на последно място - почти винаги са придружени от изображения, които допълнително усложняват и разширяват посланията на написаното. Изследването фокусира вниманието върху българската книжна илюстрация за деца от втората половина на XX век и по-специално - върху образите, съпътстващи четири от приказките на Шарл Перо и Братя Грим - Червената шапчица, Спящата красавица, ... |
