Братислав Иванов е дългогодишен преподавател по японски език. Директор е на Българо-японския образователен и културен център, създаден към 18 СОУ „У. Гладстон“ с финансовата подкрепа на японското правителство. Предлаганият увод в японската писменост е поредната книга на Братислав Иванов, предназначена за българи, изучаващи японски език самостоятелно или в различни организирани форми. Тя ще бъде незаменимо помагало не само за тези, които правят първите си стъпки в японския език, но и за всички, които имат интереси в областта на теорията и типологията на писмото. ... |
|
|
В представения труд авторът изследва реализациите на фонемите, които изпълняват словообразувателни и формообразувателни функции в семитските езици, и изказва хипотези за тяхното първоначално значение. Виктор Тодоров завършва арабистика в СУ Св. Климент Охридски. Доктор по филология (арабско езикознание) и доцент по езикознание в катедра Арабистика и семитология на Софийския университет. Преподава теоретичните дисциплини Морфология на арабския език и Увод в семитохамитското езикознание. Автор е на редица публикации в областта на сравнителната семитология. През 2007 г. излиза от печат монографията му Словоизменението в ... |
|
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
|
"Българска граматика за всеки" е предназначена за ученици, студенти и всички, които искат да си припомнят позабравени граматически правила, да обогатят познанията си за езика, да опреснят и повишат езиковата си грамотност чрез представените основни особености на граматическата система на съвременния български език и чрез обяснения как езиковите особености се включват в приетите правописни, правоговорни и пунктуационни правила. ... |
|
|
Монографията представя развитието на българо-унгарските научни взаимоотношения в различни области на хуманитаристиката (историческата наука, археологията, етнографията и езикознанието), а също така и в биологическата наука (ботаниката и зоологията) през XIX в. до средата на XX в. Въз основа на предимно неизползвани досега извори е проследено творческото взаимодействие между български и унгарски учени - пътищата, формите и аспектите на тяхното общуване и неговите реални приноси за българознанието, респ. Унгарознанието, като част от общоевропейската наука. Пенка Пейковска, доктор по история (1995), научен сътрудник в ... |
|
|
Езиковите особености на гръцките надписи от периода IV - VI век от територията на днешна България отразяват общите процеси, констатирани за късното койне според епиграфския материал от различните части на империята. Изследването обхваща епохата на Късната античност, през която в развитието на гръцкия език се завършва преходът към средногръцкия (византийския) език, а в културно-исторически план протича утвърждаването на новата християнска религия. В представения труд се прави връзката между тези два процеса, а именно доколко езиковите явления са релевантни на християнизацията в тракийския хинтерланд на Източната Римска ... |
|
|
Книгата разглежда по-общи и по-конкретни въпроси, включително и спорни, в историята на българския език въз основа на анализ на особеностите на примерни текстове на различните езикови равнища и в историческия и стилистичния им контекст. Тя е тематично свързана с вече излязлата през 2018 г. Следистория на българския език: български език на Балканите, спомени за българско минало, противоречиво и динамично настояще. Валентин Гешев е професор в Катедрата по славянско езикознание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Св. Климент Охридски. Работил е и за Шуменския университет Епископ Константин ... |
|
|
Настоящият труд представлява докторска дисертация, която той разработва в продължение на повече от 10 години (първоначално под ръководството на проф. д-р Ж. Бояджиев, а впоследствие на проф. дфн Е. Вучева). Изследването е посветено на съдържанието на категориалното значение на името и глагола и изясняването на тяхната логико-ментална същност. За тази цел е избрана индуктивна методология - чрез типологична съпоставка на граматичните категории се извеждат присъщите им универсални свойства. Основен обект на анализ са девет неродствени, ареално дистантни, типологично различни езика. А чрез съпоставката на системните стойности ... |
|
|
Сборник в чест на проф. Мария Китова-Василева. ... Сборникът включва научните постижения на 43 автори, преподаватели от различни висши учебни заведения у нас и в чужбина. Повечето от тях са утвърдени учени, чиято известност далеч надхвърля границите на България. Особено място сред лингвистичните изследвания заемат статиите на шестима изтъкнати езиковеди от чужбина, представители на испаноезичния свят, които най-любезно се отзоваха на поканата за участие и изпратиха оригинален подарък на своята колежка и приятелка Мария Китова-Василева. Впечатлява и активното участие на млади учени, докторанти на самостоятелна подготовка - ... |
|
|
Със своята езикова характеристика и с историческия си развой българският език, който е наследник на най-стария славянски книжовен език - старобългарския, заема специално място измежду всички славянски езици и сред езиците, образуващи балканския езиков съюз. Езиковият съюз представлява съвкупност от неродствени езици, които независимо от своя различен генетичен произход притежават черти на специално сходство, формирали се в резултат на продължителното им съседство и на произтеклия от това езиков контакт и езикова интерференция. В книгата Българският език като балкански език се проследяват историческите предпоставки, които ... |
|
|
В българската синтактична традиция е скрит ключът към философията и историята на българското езикознание. Днешното граматическо наследство стои в полето на европейската синтактична традиция и може да се разглежда като два отделни клона на Дървото на граматическото знание - единият израства от античната традиция и се развива в културата Slavia Orthodoxa като практически филологизъм, а другият израства също от античната традиция и се развива в полето на западноевропейските академични средища, в които граматиката се преподава като едно от Седемте свободни изкуства (Septem Artes Liberales). Можем да различим два граматически ... |
|
|
Книгата представлява изследване с теоретичен характер, което притежава потенциал за приложение в конкретни образователни ситуации. Посветена е на централен за турския език лексико-граматичен клас, който е разгледан от позициите на съвременната лингвистика и лингводидактология. Трудът е полифункционално изследване, чиито резултати могат да се използват както от специалисти с водещ славянски език, проявяващи интерес към именната система на тюркските езици, така и от слависти и българисти, които желаят да задълбочат познанията си върху този лексико-граматичен клас и да изучават прилагателното име в турския език. ... |
