Особености на гръцкия език в периода IV - VI в. по епиграфски данни от България

Езиковите особености на гръцките надписи от периода IV - VI век от територията на днешна България отразяват общите процеси, констатирани за късното койне според епиграфския материал от различните части на империята. Изследването обхваща епохата на Късната античност, през която в развитието на гръцкия език се завършва преходът към средногръцкия (византийския) език, а в културно-исторически план протича утвърждаването на новата християнска религия. В представения труд се прави връзката между тези два процеса, а именно доколко езиковите явления са релевантни на християнизацията в тракийския хинтерланд на Източната Римска империя. Епиграфските паметници са ценно свидетелство за говоримия гръцки език, за който след I век единственият литературен извор е Новият завет, и представляват директен източник за имената на първите християнски епископи, за йерархията на клира, както и за ожесточените борби между ариани и православни през IV век по сегашните български земи. Специално внимание се отделя на употребата на специализирана християнска лексика и антропонимия, както и на християнските символи, формули и акламации, характерни за външното оформление и стилистиката на късноантичните надписи.

Албена Мирчева-Жечкова завършва класическа филология и след дипломирането си преподава старогръцки език в НГДЕК Св. Константин-Кирил Философ и в СУ Св. Климент Охридски. Особености на гръцкия език в периода IV - VI век по епиграфски данни от България е темата на нейната докторска дисертация. Понастоящем Албена Мирчева-Жечкова е доцент в катедра Общо, индоевропейско и балканско езикознание към Факултета по славянски филологии и води лекции по общо езикознание и палеобалкански езици. Научната ѝ дейност включва основно изследвания върху старогръцкия, тракийския и палеобалканските езици; автор е на книгата Увод в палеобалканистиката (2017).

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Увод
Късната Античност и процесите на християнизация

• Покръстването на траките и Библия Бесика
• Епископската институция и Арианството на територията на днешна България

Особености на езика в гръцките надписи от България в периода IV - VI в.

• Фонетични особености
• Монофтонгизация
• Итацизъм - изравняване на произношението при гласните [ē] и [i] (дълго и кратко)
• Изравняване на квантитета при вокалите
• Смесвания на звукове
• Фонетични промени
• Други фонетични явления
• Морфологични особености
• Особености в склонението при съществителните имена
• Особености при прилагателните имена
• Промени в аористните форми на глаголите и причастията
• Особености при залозите
• Новообразувани и неясни глаголни форми
• Синтактични особености
• Употреба на падежите
• Употреба на местоименията
• Нарушения в съгласуването
• Употреба на определителния член
• Смесване на глаголните времена
• Особености при словообразуването
• Нови словообразувателни суфикси при имената
• Словообразуване при сложни и производни основи
• Особености при словообразуването на числителните имена

Особености в лексиката

• Християнската лексика и терминология
• Думи и термини със специализирана за християнската религия употреба
• Наименования на църковни титли и длъжности
• Християнски антропоними

Раннохристиянски акламации, формули и символи

• Акламации и характерни изрази
• Формули, съкращения и криптограми
• Символни изображения и сигли

Приложение. Късногръдски надписи (IV - VI в.) от България, публикувани след 1964 г.

• Късногръцки надписи от Варна
• Късногръцки надписи от Стара Загора
• Късногръцки надписи от Пловдив
• Късногръцки надпис от Карасура
• Късногръцки надпис от Сопот
• Късногръцки надпис от Несебър

Заключение
Библиография

• Антични текстове и епиграфски корпуси
• Научни изследвания и справочна литература