"Някъде високо над двуколката, която се движеше по каменистия път, големи плътни облаци бягаха на изток в задача. Три дни по-рано се бяха образували над Атлантика, изчакаха западния вятър, а сетне се понесоха, все по-бързо, към континента, прелитайки над фосфоресциращите есенни води, разпокъсаха се при досега в мароканските планини, отново се събраха като стадо над високите алжирски плата и сега, наближавайки туниската граница, се опитваха да се доберат до Тиренско море и там някъде щяха да се изгубят. След хилядите километри път над сушата, подобна на необятен остров, пазена на север от морските води, а на юг - от ... |
|
|
Това триезично издание (френски, английски, български) се посвещава на стогодишнината от рождението на Самюъл Бекет. ... Няма Аз, няма Съм - казва Самюъл Бекет (1906 - 1989), носител на Нобелова награда за литература. Несъстоятелността на битието и човека, нелепото очакване, самотата, падението и разрухата се открояват с гротескова трагичност в творбите на гениалния абсурдист. ... |
|
|
Случайно запазени писма и други документи представят картина за живота на едно семейство, характерна за част от българското общество между XIX и XX век. ... |
|
|
Сборникът съдържа богата палитра от рецепти, както в духа на традицията, така и слабо познати. Сред тях има представителни за националната ни кухня, но също и от по-изтънчената европейска например галантина, аспик, паме от дроб на угоена гъска, парено тесто със сьомга хайвер, мозък соте със сос сюпрем, пикантно зеле по унгарски, гратинирани аспержи, английски бюфмек, фалшив сърнешки гръб, пълнена телешка рулада, boeuf à la mode, език със стафиди, мус от кокошка по италиански... Сред различните видове сосове са ремулад, беарнез, уорчестър, бристол... Многообразие има и при десертите: круши сос сабайон, шилерови къдри, ... |
|
|
След дълго студентство в Париж вече дипломиран д-р Старирадев се завръща в родния си град Търново. Разкъсван между европейската изтънченост и ориенталската провинциалност, той с несгода приема новия обрат в живота си, а раздвоението му намира израз и в отношенията му с две жени - красивата Елеонора от заможно семейство, и прислужницата Марина, съблазнителна, чувствена и с топло сърце. Суетен и честолюбив, докторът волно или неволно си играе с чувствата на двете до неминуемо драматичната развръзка на фона на една измъчена България от началото на XX век, трагично разкъсвана от войни и бедствия. ... |
|
|
Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |
|
|
"Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството." Захарий Стоянов Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
"За доброто мога да ви говоря, но не и за злото. Що е злата, ако не е добро, изтерзано от глад и жажда? Повярвайте, когато доброто гладува, то търси храна дори и в мрачните пещери, а когато зажаднее, пие дори и от мътна вода. Вие сте добри тогава, когато сте в сговор със себе си. Ала дори да не сте в сговор със себе си - пак не сте зли. Разединен дом все още не е разбойническо свърталище, а само разединен дом. Кораб без рул може да се носи безпосочно сред опасни рифове, но пак да не потъне." Из "Пророкът" "Халил Джубран е сред най-удивителните явления на XX век." Джордж Ръсел "Не мисля, ... |
|
|
През 1947 година млад и талантлив български биолог пристига в Париж, за да подготви докторантура и да участва в изследвания относно разкриването на ДНК. Година по-късно в СССР се възприема официално доктрината на Лисенко, която отрича наследствеността и реакционната буржоазна генетика. Като верен сателит България е длъжна да се присъедини към тази лъженаука. Насрочена е биологическа конференция, на която да се утвърди новата линия. Желателно е и присъствието на докторанта от Париж, от когото ще се иска да заклейми западната наука. Намират начин да го привлекат обратно в родината с уверението, че е за няколко дни, а после ... |
|
|
Николо Макиавели (1469 - 1527) е италиански писател, заемал важни постове във Флоренция, преди да изпадне в немилост. Творчеството му проницателно изследва как държавниците могат да завоюват, запазят и загубят властта. Чрез изумително съвременно слово то онагледява политическия прагматизъм и похватите за управление."Добри са законите там, където са добри оръжията. На един владетел никога не липсват законни причини да се обоснове, когато не удържи на думата си. Който има добри войски, винаги има добри съюзници. Монархията лесно се изражда в тирания, аристократичното управление - в олигархия, а демократичното - в ... |
|
|
Романът Мадам Бовари е публикуван за първи път в подлистник през 1856 г. в Рьовю дьо Пари. През 1857 г. директорът на вестника, печатарят и авторът са подведени под съдебна отговорност за посегателство върху обществения и религиозния морал и добрите нрави. Книгата е обявена за пошла, а героинята за възмутителна. Въпреки небивало острата обвинителна реч на прокурора, продължила над два часа, присъдата е оправдателна."Жените аз разсъбличам до петите - поне в главата си. Работя плътта като творец, познавам я. Колкото до любовта, тя бе главната тема на разсъжденията ми през целия живот - а сърцето, което изучавах, бе ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
