Посвещава се на 90 -та годишнина от рождението на автора."Читателю, държиш в ръцете си второто издание на мемоарните записки на Горан Готев (1934 - 2014), най-продължително работилия български журналист в чужбина през XX век - повече от 25 години. Те ни връщат към събития, на които все по-малко от сегашните читатели са били съвременници: от откриването на Асуанския язовир, до колосалните промени преди и след падането на Берлинската стена. Книгата се чете с интерес, тя завладява не само поради вещината, с която е написана, но и защото на известните, отдавна отминали събития и на хората, техни двигатели и ... |
|
|
"Тази книга съдържа 55 лични свидетелства на бетеанци, хора, прекарали дълги или по-кратки години, но значими за тях през живота им като труженици в колективното дело на Българската телеграфна агенция. Част от текстовете се съдържат в безценната книга на Георги Ведроденски (1933 - 2022) Бетеански дни и нощи и в двата тома БТА - Зад кулисите, съставени и редактирани от Начо Халачев. Някои са в книгите им (Йосиф Хербст, Петко Бочаров, Асен Агов, Боян Трайков, Филип Панайотов ). Има някои в архивите, които свидетелстват за духа на времето и за случващото се в агенцията. Други са написани или разказани за учебното ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Смокинята е семейна сага, която обхваща живота на три поколения от едно семейство и се разстила през втората половина на 20 век - от бурните десетилетия на войни и насилие до ден днешен. Войнович е изкусен разказвач и макар в писането му да се долавя мащабност и историческа достоверност, по своята същност романът е съкровен разказ за семейството, любовта, свободата и изборите, които правим. Роман за непрестанните ни опити да разберем самите себе си по-добре - с всички сили и средства, глобални и локални. За разпадането на паметта и безутешното потъване в забравата; за скъсаните връзки, обърканите чувства и тихите ... |
|
|
"Седнал е той, писателят, край огнището, сложил е вътре, за да сгрее читателите, вместо дърва - мастило, и мирно, и кротко, и упоително ни въвежда в онова полско село в Северозапада, носещо името Владимирово, а преди това - Люта. Където и да ни отведе - и в Махалата на совите, и при чешмичката, която едва-едва църцори, но пък не спира да утолява жаждата, че дори и в Прага да ни отведе, винаги усещаме топлината, която излъчва писането му, добротата, с която то ни залива и ни кара да му вярваме, да сме на негова страна, да го следваме и в устата да го гледаме. С Лютенски разкази Горан Атанасов показва, ... |
|
|
"Пътищата са кални, асфалтът е пълен с дупки, всичко е супер зле, но аз няма да ви се дам." Ето го Марко Джорджич - млад и неособено възпитан словенец от люблянския квартал Фужине. Марко е чувствителен, реактивен и вирее добре сред своите приятели - местни гаменчета. Но покрай тренировките по баскетбол, гнева, глупавите шеги, мълчаливите сблъсъци с родителите и стълкновенията с полицията, той търси мястото си. В малкия свят на Фужине, в голямата картина на порастването. Роман за социалното разслоение и напреженията между различните етноси, които живеят във всяка от бившите югославски републики. Както и за ... |
|
|
Безумно красивата Синтия живее сама и откъсната от света, високо в покрайнините на старинен морски фар. Бягайки от мъжкото внимание, тя създава преграда от страхове, травми и високомерие. А обожателите ѝ не спират да я преследват и ухажват. Някои от тях дори са склонни да стигнат до безумие и жестокост, в опита си да завладеят и подчинят красотата ѝ. Една книга за видимите и невидимите прегради, които поставяме пред любовта. Горан Запрянов е съвременен български писател, композитор и музикален изпълнител. В неговото творчество са застъпени поезия, философия и мъдрост. Автор е на романите Бягство от ... |
|
|
Брутален, езиково дързък и задъхано емоционален роман за мълчаливото справяне с травмите на миналото и за бунтуващия се млад човек, който се опитва да си обясни себе си и света си. Джорджич се връща, третият роман на Горан Войнович, който се появява на български, е драматична и силна история за приятелствата и предателствата, за семейството и самотата, за местата и преместванията по осеяната с димящи рани територия на бившите югославски републики."He знам какво чакахме. Може би операцията, а може би тоя наш живот да мине и ние двамата най-накрая да престанем да треперим от страх. Да престанем да бягаме един от друг ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
Добродетелен воин, присъстващ в света чрез бледа сянка. Младеж, търсещ любовта на млада жена. Търговец, опитващ да купи булка. Старец, борещ се с травми от войната. А някъде там броди убиец, загубил човешката си същност, и жертва, преследваща собственото си унищожение. Една странна история с герои без имена, попаднали в плен на грехове и страсти, но обединени от стремежа си за любов и добротворие."Сянката търсеше Добродетелния воин, изгубен в лабиринта на познанието. Той се обезличи в света на празните погледи и противоречия, оставяйки единствено неговата бледа сянка, лутаща се по пътя на забравата." Из книгата ... |
|
|
Любовта може да променя животи или да обърква съзнания. Да се чака с години или да се забравя. Но за Кларк, тя е време за размисъл и анализ на допуснатите грешки. Неговият блян за любовта на Изи не спира с времето, а прераства в задаване на множество въпроси.. Дали от погледа на мъдростта и опита ще съумее да открие отговорите? Компанията на Ана и Катя ще го поддържа през трудните дни. Но дали и Ана не търси същото бягство от любовта? Освен с музиката, песните и лиричния си глас, Горан Запрянов ни поднася своето литературно откровение под формата на вълнуващ разказ за невъзможната любов такава, каквато всеки я познава ... |
|
|
Това е второ издание на български език на вълнуващия роман на сръбския писател Горан Петрович (1961). За страстта към четенето и страстните читатели е този роман. За възвишени, споделени и несподелени любови и за невероятни преживявания в паралелния и магичен свят на литературата. Роман, покорил сърцата на читателите. Хващам се на бас за стотачка, че ще зная повече от тебе, ако утре хвърля един поглед на онова, което ти днес се мъчиш да прочетеш между редовете... "Всички хора, които изпитват наслада от четенето, са сродни души и това ме прави щастлив....""Величествена книга, извън времето... Бих нарекла ... |
|
|
"За вида на перото, с което пишеше, не го беше грижа, изобщо не държеше на знаменцето на перото - важно бе върхът, стволът, да бъде срязан под подходящ ъгъл и ясно да изтегля буквите. Какви ти горди, прославени албатроси, нагледали се на морски вълни и скали, облени в пяна! Какви ти надути, накокошинени тетреви от древни лесове, възгордели се и с времето забравили, че принадлежат към семейството на кокошата порода! Да не говорим за надценените дворцови пауни, издигнали се още повече над същите обикновени кокошки, чиито огромни опашни пера само пречат, превиват се и затулят погледа на писателя, та той непрекъснато ... |
