Чефурите вън!

"Пътищата са кални, асфалтът е пълен с дупки, всичко е супер зле, но аз няма да ви се дам."

Ето го Марко Джорджич - млад и неособено възпитан словенец от люблянския квартал Фужине. Марко е чувствителен, реактивен и вирее добре сред своите приятели - местни гаменчета. Но покрай тренировките по баскетбол, гнева, глупавите шеги, мълчаливите сблъсъци с родителите и стълкновенията с полицията, той търси мястото си. В малкия свят на Фужине, в голямата картина на порастването.

Роман за социалното разслоение и напреженията между различните етноси, които живеят във всяка от бившите югославски републики. Както и за ранимите сърца на лошите момчета.

Чефурите вън! (2008) е дебютният роман на словенския режисьор, сценарист, колумнист, поет и писател Горан Войнович (1980), който му носи множество награди... и проблеми с полицията. Джорджич се връща (2021), излязъл на български език през 2024 г., е своеобразно продължение на историята. Двете книги имат общи герои и проблеми, свързани с живота на младите имигранти от различни етнически и културни общности.

С втория си роман, Югославия, моя страна (2013), Войнович надминава всички очаквания - както на читателите, така и на критиците - и си спечелва място сред най-интересните и запомнящи се млади словенски писатели. Следва Смокинята (2016) - балканска сага за три поколения от едно семейство, съкровен разказ за нишките помежду ни, за обърканите чувства и изборите, които правим.

С четирите си книги авторът вече е добре познат на българската публика благодарение на преводите на Лилия Мързликар. Носител е на престижната европейска литературна награда Ангелус и трикратен носител на наградата Кресник за роман на годината. Произведенията му са превеждани на много езици.

Завършва Академията за театър, радио, филми и телевизия в Любляна, като специализира телевизионна режисура и писане на сценарий. Съсценарист е на филма Успех, Недим (Good Luck, Nedim), спечелил наградата Сърцето на Сараево и номиниран за най-добър късометражен филм на Европейската филмова академия. Режисьор на късометражни и пълнометражни филми. Войнович е считан за един от най-талантливите автори на своето поколение. Филмовите списания и вестници редовно публикуват негови статии и рубрики, част от които са събрани и в книгата Когато Джими Чу срещне Фидел Кастро (2010).

Ай Си Ю ООД
София, 1111
ул. Хубавка № 8
office@icu-bg.com

Защо си нямам любим футболен отбор
Защо се сбихме след финала
Защо заради Радован празнуването ни завърши в полицейския бус
Защо не ставам от леглото в неделя
Защо не останахме да седим пред блока както обикновено
Защо след всяка хубава кльопачка трябва малко да се разкършиш
Защо вече никой не играе баскет
Защо комунизмът все още е жив
Защо чефурите не говорят за секс
Защо спрях да тренирам
Защо се озовахме в полицейския участък
Защо словенската полиция е на дъното
Защо Радован е дошъл в Словения
Защо шибаната тишина ще ме побърка
Защо не обичам да съм сам
Защо Словения ми лази по нервите
Защо комшиите са по-добри от съседите
Защо дилърите си имат кучета
Защо Кубана е най-голямата дупка във Фужине
Защо полицейските акции са смешни
Защо се казвам Марко
Защо не дадох шапката на старата чефурка
Защо е важно, че Дамянович е чефур
Защо е добре, че имаше полицейска акция
Защо гастарбайтерите са най-кофти расата
Защо чефурите надуват музиката в колата
Защо с Ацо зяпахме домофоните на Преглов площад
Защо Радован все още мълчи
Защо все си придаваме вид
Защо водещата е съвсем друга по анцуг
Защо не гледахме мача докрай
Защо Ади ще стане зависим
Защо изведнъж толкова ми пасна тишината
Защо чефурите седя на задните чинове
Защо малките чефурки са най-големите изроди
Защо чефурите пикаят край Любляница
Защо на никой не му дреме за теб
Защо чефурите се ебават
Защо запалихме битовите отпадъци
Защо след сто години се качих отново пеша до десетия етаж
Защо Радован отново се запи
Защо с Ранка се сетихме за Вела
Защо Ozna sve dozna
Защо Босна съвсем го е закъсала
Защо Босна не е за чефурите
Защо останах на жп гарата