Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
|
Класическата поема на Валери Петров, прекрасно илюстрирана от Иван Димов, е истински подарък за читателите - малки и големи. ... |
|
|
"В продължение на повече от двадесет години Валери Петров сътвори 14 сатирични поеми, които по-късно обедини под общия наслов Взето на смях и догдето посмях (1965 - 1987). За поета сатирата е скалпелът, с който художникът (а и мислещият човек въобще) прави дисекция на деформациите в обществото и в душата на индивида. Поемите ни убеждават, че скалпелът на Валери Петров извършва своите операции с любов, състрадание, разбиране и нежност. Незлобивият хумор, елегантната пародия, меката и умилителна дори закачливост са характерни за критическите дисекции на поета. Навярно върху човека може да се въздейства по-добре и по- ... |
|
|
"Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица. И така, да започнем! Виж в бялото как нещо мярка се там, зад шубрака. Туй е първата приказка - тя дава ти знак, че вече не може да чака! А каква е таз смешна опашка в раница, ще разбереш на осмата страница." ... |
|
|
Книгата представя писателят Ивайло Петров като художник. Тя включва пастели, картини, рисунки на твореца. В него има коментари на Светлин Русев и проф. Иван Маразов за пластическото наследство на автора на "Хайка за вълци". В албума са показани пастели, акварели, масло, както и керамичните му творби - "гайдарче", "гъдуларче", "оплаквачки" и около 20-30 стилизирани фигури. Творчество на Ивайло Петров Първият сборник на Ивайло Петров е "Кръщение", а с повестта "Нонкина любов", която излиза на следващата година, става изключително популярен. През 1949 г. е ... |
|
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
|
"Спящата принцеса сладък сън сънува и в съня си вижда: принцът я целува. Времето минава, принцът ѝ къде е? Спящата красавица почва да старее. Ей го, принцът иде. Гледа. Отминава - кой ще ти целува бабичка такава! Седемте джудженца вадят кърпи, плачат. Нажален, подсмърча даже разказвачът." Из "Стихотворения 2007 - 2013" Валери Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003). Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки. Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. ... |
|
|
Поемата "В меката есен" (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60 - те години на XX век, но и безжалостна нравственна равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико - художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С "В меката есен" Валери Петров улавя ... |
|
|
Димитър Петров е роден на 24.07.1934 г. в село Бяло после, Старозагорско. Гимназия завършва в Стара Загора, а машинно инженерство във ВМЕИ (сега ТУ) София. Докторска дисертация защитава в град Москва. Специализирал е в Белгия, Франция. Швейцария и Швеция. Работил е като главен конструктор, главен инженер на отдел, ръководител на научна секция, директор на научноизследователски институт. През 1969 г г. получава научно звание ст. н.с II степен в НИИ по транспорта. Лекции чете във ВМЕИ (сега ТУ) от 1962 г. до 1992 г., където през 1971 г. става доцент, а през 1984 г. - професор. Ръководи ПНИЛ и и висша школа за СДК. От 1985 г. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... Романът "Хайка за вълци" - нова, актуализирана версия за събитията и човешките страсти в периода на колективизацията, показва, че второто тълкуване е по-адекватно на авторския замисъл. В сравнение с "Мъртвото вълнение" картината на миналото е по-богато нюансирана, аналитично-проникваща и безпощадно изобличителна. Внушавайки усещане за документалната достоверност, романът сплавя елементи от различни белетристични жанрове и представя в отделни глави няколко ретроспективно разгърнати житейски истории. ... |
|
|
Но "първата тайна" в тези разкази ще свържем с времената на иносказателното. Тогава, когато човекът не само оцеляваше, но се опитваше и да надскочи времето си чрез своите "малките илюзии" и дребни измами, да дръпне "дявола за опашката" и да се отдаде на "циганската рапсодия". В някои от разказите можем да открием човешкото и в няколко анималистични творби, които разтърсват с примери на саможертва, на майчина обич, трагизъм, благородство и достойнство. ... |
|
|
"Някой пита: Построи ли къщата? и дърво ли посади? Не! Нехранимайко бях! Назад в живота не се връщах. Понатрупах даже грях. Но ти не ме съди. Имах си пътека с много тръни за венец. И вместо къща - небесен дом с любов градих, с камъни от синьото небе. С крила на птици го чертах. Това е мойто битие. Там живее моята душа." Димитър Петров ... |
