Антологията "Полската поезия между двете световни войни" представя най-характерните тенденции и творци в полската междувоенна поезия. Книгата съдържа пространно въведение и преводи на стихотворения, поеми и литературни програми. Същинската част на антологията включва стихове и поеми от: Леополд Стаф, Болеслав Лешмян, Йежи Либерт, Юлиан Тувим, Ярослав Ивашкевич, Кажимеж Вежински, Мария Павликовска-Ясножевска, Кажимера Илаковичувна, Владислав Броневски, Бруно Яшенски, Станислав Млодоженец, Титус Чижевски, Александър Ват, Тадеуш Пайпер, Юлиан Пшибош, Юзеф Чехович, Константи Илдефонс Галчински, Чеслав Милош и ... |
|
|
Доклади и статии за ХІV Международен конгрес на славистите. ... |
|
|
В книга 30 от списание Литературата темата на броя е Славистиката през третото хилядолетие. Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен ... |
|
|
Кой е предателят на Васил Левски? Този въпрос, възбуждал дълголетни полемики, и днес продължава да тревожи историческата ни памет. В тази книга - своеобразно историческо разследване, са представени проучванията на автора върху истината както за физическите, така и за идейните предатели на Апостола на свободата. Чрез анализ на наличните свидетелства, на събитията, случили се в далечната 1872 г., и на личните взаимоотношения на Левски е направен опит за различен прочит на известните досега факти; изказани са смели хипотези за конфликтите в Ловчанския революционен комитет, схемата на предателството, разгрома на Вътрешната ... |
|
|
Антология на полски поетеси и поети, дебютирали след 1989 година. Двуезично издание на български и полски език. ... Антологията на съвременната полска поезия е издадена по инициатива на Полския институт в София по повод 25-ата годишнина на независима Полша и 65-ата годишнина на Полския институт в София. Тя съдържа 100 стихотворения на 25 полски съвременни поети, дебютирали след 1989 г. Подборът на стиховете и предговорът към книгата са дело на двама поети - Яцек Денел и Мачей Вожняк. В антологията "Любов не е думата" (заглавието е цитат от стихотворение на Анджей Сосновски) са включени творби на поети, издали ... |
|
|
Сага за живота на Иван Калпазанов, основателя на българската индустрия. Иван Колчев Калпазанов е родоначалник на фабричното текстилно производство в България. Ноември 1882 г. е тържественото откриване на неговата първа фабрика, построена на брега на р. Янтра в Бичкинята. Така се ражда първата габровска вълненотекстилна фабрика. Д-р Николай Иванов Колев e автор на 6 книги в областта на ядрената безопасност, които многократно ce преиздават от издателство "Шпрингер", на около 300 научни публикации в специализирани списания и няколко книги – романи, сборници c разкази, исторически изследвания. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
