Стон и величие

Стон и величие Николай Иванов Колев Времетраене: 11:10 мин. Кубрат Николай Иванов Колев Времетраене: 1:02 мин. Поредица Български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания Времетраене: 1:13 мин. Енциклопедия на изобретенията. Големи и малки Щепанка Секанинова Времетраене: 0:55 мин. 150 години от Априлското въстание. 150 герои разказват Атанас Семов Времетраене: 1:02 мин. Размисли за една епопея: 150 години от Априлското въстание Пламен Митев Времетраене: 1:06 мин. Светът нощем Бен Лъруил Времетраене: 0:53 мин. Възход и падение на човешкия ум Д-р Мартин Ян Странски Времетраене: 1:09 мин. Маркетинг с AI For Dummies Шив Сингх Времетраене: 1:07 мин. Магията на родопската кухня Захрие Карахасанова Времетраене: 1:01 мин. Именити ястия. Прочути рецепти и техните създатели Анна Кършовска Времетраене: 1:01 мин. Карл Май Автор Времетраене: 1:43 мин.

Сага за живота на Иван Калпазанов, основателя на българската индустрия.

Иван Колчев Калпазанов е родоначалник на фабричното текстилно производство в България. Ноември 1882 г. е тържественото откриване на неговата първа фабрика, построена на брега на р. Янтра в Бичкинята. Така се ражда първата габровска вълненотекстилна фабрика.

Д-р Николай Иванов Колев e автор на 6 книги в областта на ядрената безопасност, които многократно ce преиздават от издателство "Шпрингер", на около 300 научни публикации в специализирани списания и няколко книги – романи, сборници c разкази, исторически изследвания.

"23 юли 1889 год. се случи един прекрасен слънчев ден. Небето синееше до болка, лястовичките под стряхата на Априловската гимназия и Девическия манастир започваха своя луд танц и песен още в ранни зори. Градът се събуди със звъна на ковачниците, с тропота на каруците, с вика на хората, с пеенето на петлите, с великия аромат на пресен хляб, лъхащ от арнаутската фурна, с тракането на фабриките. Един град, пулсиращ от напъваща мощ, която всеки ден създаваше по някакво чудо...

Но в този ден камбаните на четирите църкви биеха на умряло, по един път... и пауза...пак... "На мъж е", казваха си хората, "Кой ли е завалията?"... Новината бързо се разнесе: "Иван Калпазанов! Вчера починал! Опелото ще е в "Света Богородица"!"

Хората забравиха работата си и се запътиха към църквата един по един, стече се огромно множество... целият град, оня град, който с безкрайно удивление влезе за първи път в живота си във фабрика с машините на Иван, оня град, който беше горен от Капудан Хюсеин, който видя кървавите Янтра и Росица през април 76^-та, който беше пълен с будни колибари кой загубил син, кой брат, на кого изнасилили дъщерята или жената, който, макар и гладен и изтощен до безкрайност, даде подслон на бежанците от Южна България по време на войната и на руските войски, който с огромния си труд и собствената си кръв поддържаше Шипченския фронт да не рухне, който посрещна и
изпрати Столетов, Радецки, руския княз...

Хората късаха цветя от градините си и се стичаха. Църквата беше препълнена, свещите се бяха свършили... множеството чакаше отвън, напълнило улицата, Баев мост, та чак до гимназията...

– На колко е години?
– На 54.
– Леле, млад си замина...
– Боледувал няколко месеца...

Сигурно е след оная настинка, дето я прихвана кога докараха големия котел... Васил Карагьозов поддържаше стенещата и едва пристъпваща Величка. Величка беше забрадена със стамболска забрадка от тъмнозелена коприна, бродирана с черни копринени ширити с нашити златни треперушки, оная, дето я купи от Иван, когато за първи път се запозна с него.

Зад тях децата на Иван и Величка: Дешка, Никола, Добри, Мария, Стояна, Кина и Димитър, потънали в сълзи, зад тях ортаците и акционерите в черни европейски дрехи, зад тях всичките Иванови работници със семействата си, зад тях учениците от Априловската гимназия начело с учителите... Четири попа пееха "Вечная памят" и размахваха кадилниците, вървейки пред ковчега, носен от Ангел и майсторите на Иван...

Когато спуснаха ковчега, до гроба се изправи Васил Карагьозов и силният му, макар и вибриращ от вълнение глас огласи стихналото множество:

– Иван Колчов Калпазанов живя като жар птица, която се съхрани в огньове и пепелища, за да излети и покаже на един град, пък и на един народ със собствените си мъки, усилия, настойчивост, любов и интелигентност пътя през синевата към благоденствието..."
Из книгата

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de