"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев, създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
"Удобно е... Живеем си така... Лъжата сякаш вечна си остава. Но се върти голямата стрелка... Часът на Истината наближава. Макар и бавно... Идва този час... В торбата си на гръб лъжата носи. На съд изправя всекиго от нас... И му задава страшните въпроси. Човечество, какво ще избереш? Така живеш ти от памтивека. Дали ще лъжеш, докато умреш? Дали така създаден е човека? Лъжа и истина... За кой ли път... Живеят в нас, макар с различно име. Дали го има оня Страшен съд, във който трябвало да се явиме? Ти, който имаш слава и пари... Ти, който имаш цялата държава... Знай - даже да си на върха дори - часът на Истината ... |
|
|
Том с най-доброто от любовната лирика на Недялко Йорданов. Подборката е направена от самия автор и включва както класическите му любовни стихове, така и някои от най-новите му творби, посветени на съпругата му - актрисата Ивана Джеджева. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не ... |
|
|
Капризните коне Покрай пропастта дълбока, по ръба на стръмнината своите коне с нагайка аз подканяща налагам!... Задушавам се и пия вятър, гълтайки мъглата... И дочувам, и дочувам с гибелен възторг: пропадам! Успокойте се, коне! Защо се вслушвате на камшиците в гъвкавостта. Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте... Ще ме стигне смъртта, недопял песента. Ще допея куплета, ще ви напоя - нека само за миг на ръба постоя... ... |
|
|
"Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото въпреки трайните ми увлечения в театъра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам." Недялко Йорданов ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
"Ето че най-неочаквано проживях цели 80 години. Недопустима възраст за един поет, на когото му се иска да го запомнят млад. Лошото е, че ми се пише все така упорито, вместо да си изживея на спокойствие годините, които ми остават. Не смея да се оплаквам, защото чувам ядосания глас на моята баба, която ми вика отгоре: "Пепел ти на езика!"При това положение, ето че си позволявам отново да ви предложа най-новите си стихотворения, написани през последната 2019 година и дори няколко от сегашната 2020-а. Не гарантирам, че това ще е последната ми книга." Недялко Йорданов ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
|
Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в диалог с Вазовия цикъл оди "Епопея на забравените". Озаглавена е "Епопея на незабравимите" и представя 30 наши поети и творци през погледа и творческата муза на най-обичания съвременен български поет. В авторските му интерпретации оживяват не само знакови строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личното съприкосновение на Недялко Йорданов с автентичния гений на всяка от представените личности. Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
66 стихотворения за Освобождението и Русия. Живеем във време, което с лекота слага етикети и зачерква всичко. Дори националните празници са повод за разединение, вместо да ни обединяват и сплотяват. Тази книга събира 66 поетични творби, които интерпретират по различни начини темата за Освобождението и ролята на Русия в него. Целта ѝ не е да възпламенява огъня между русофили и русофоби. Нито да провокира дискусии кой поет има място в нея и кой - не. Нито да става повод за ново разделение и охулване, докато в крайна сметка се лишим и от последния реален авторитет или национална светиня. Тази книга иска да припомни ... |
